Веднъж един търговец отишъл в друга страна и се озовал в странен град, в който всички жители били оковани.
Търговецът си помислил: „Ако ми сложат и на мен окови, какво ще правя тогава?“
Неочаквано до него се появила стражата и виждайки свободен човек го оковала. Загубвайки възможността да се завърне у дома, търговецът много се притеснил. Той попитал нещастните граждани:
– Защо сте в окови?
А те му казали:
– Такива са порядките в града.
Търговецът попитал:
– Нима сте обречени цял живот да носите окови?
Хората му казали:
– Понякога в града идва старец, който е свободен и не носи окови. Само той знае как човек може да се освободи от тях. Той много рядко се появява, за това мнозина се съмняват дали това е истина.
„Няма какво да се прави, казал си търговецът, – може би ще видя старецът и ще разбера как да се отърва от оковите“.
Минали много години. Търговецът остарял и побелял. И един ден той видял старец да върви по улицата, свободен без окови.
– Дядо, – извикал затворникът, – помогни ми да се отърва от това бреме.
– Синко, казал старецът, – мислено си кажи: „Нека охраната веднага ме освободи от оковите“ и вие ще бъдете свободен.
Търговецът помислил, че това е грозна шега, но решил да опита и произнесъл за себе си заветните думи. Изведнъж се появила стражата и го освободила от оковите.
Търговецът побързал да напусне града, чудейки на случилото се. Когато излязъл от града, той отново видял старецът, който му помогнал да се освободи.
– Дядо, кажи ми, – обърнал се към него търговецът, – в какво се крие тайната на този странен град?
– Този град не е обикновен, – отговорил старецът, – защото в него хората стават затворници и се освобождават от робството, само ако си помислят за това. Ти се спаси, защото повярва на думите ми. А тези, които не ми вярват, остават затворници в този град и аз не мога да им помогна с нищо.

Един проповедник се срещнал с човек, който твърдял:
– Грешният човек в мен е умрял.
Заинтригуван проповедникът поканил човекът на обяд у дома си. Когато били на масата, домакинът имал търпението да изслуша разсъжденията на госта си от началото до края.
Изведнъж проповедникът взел чашата с водата от масата и я плиснал в лицето на събеседника си.
Естествено това много възмутило госта и той доста рязко и с неприлични думи, изразил своето недоволство.
Тогава проповедникът казал:
– Както виждате, предишния човек във вас не е умрял. Той просто е бил припаднал и е дошъл на себе си от чаша с вода.

Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Хората около вас не знаят какво се върти в главата ви. Те не виждат вашите мисли, емоции, мечти или мотивите на вашите действия. Така те не виждат и вашата вяра в Христос.
За тях е достъпно само тяло ви. По външния ви вид, те оценяват това, което се случва вътре във вас. Намръщеният поглед свидетелства за недоволство. Усмивката говори за благодарност и добро настроение. Свитите юмруци показват враждебност и гняв.
Сега разбирате защо апостол Павел ни призовава да представяме телата си в жива жертва? Ето и отговорът. Това, което се случва с тялото ни, показва на окръжавщите, какви сме ние в действителност.
Ние можем много да говорим за християнската си вяра, но ако тялото ни свидетелствува противното, хората имат пълно право да се усъмнят в нашите думи.
Дрехи, думи, навици с всичко това трябва да прославяме Христос.
Ние трябва  да бъдем „…безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“.
От поведението на твоето тяло вижда ли се твоята вяра в Христос?