Многоетажните жилищни сгради с отделни апартаменти, които могат да се дават под наем са съществували още през III век пр.н.е. по време на Римската империя.

Тези домове са имали между два и седем етажа. Те се наричали инсули – жилища в правоъгълно пространство, очертано от пресичащите се под прав ъгъл градски улици.

В Германия такива жилищни сгради са придобили голяма популярност. Германците дори са станали известни като нация от наематели.

Около 60% от германците отдават под наем помещения за настаняване. Собствени жилища те са започнали да закупуват през 40-50 години.

Трябва да се отбележи, че една трета от всички жилища на вътрешния пазар се отнася за жилища, които се дават под наем.

Не е необходимо да се използват скъпи домакински химикали. Могат да се достигнат добри резултати, използвайки обикновени средства.

С мръсотията може да се справите, като приготвите следния разтвор. В литър вода разтворете 1 супена лъжица нишесте. С получената смес минете стъклата и ги оплакнете.

Стъклото ще блести, ако във водата сложите няколко капки керосин, течен амоняк или оцет. Керосина прогонва мухите и другите насекоми.

За запотени стъкла може да помогне смес от глицерин и етилов спирт, приготвена в пропорция 1:10, ако разтворът се нанесе на стъклото.

Микро пукнатини по стъклото могат да бъдат лекувани с безцветен лак за нокти, който трае дълго време и е невидим.

Възползвайте се от съветите и вашия дом ще бъде светъл и уютен.

В Япония, компанията Lixil, която продава серия от тоалетни чинии Satis G-Type за 5000 долара, съобщи, че е трябвало да защитават своите продукти срещу възможни хакерски атаки.

Освен това тоалетните чинии на тази компания могат да се управляват със смартфон  чрез Bluetooth. За да направи това, трябва да се инсталира приложението My Satis.

Благодарение на него може да се осъществява контрол на функциите за подмиване, температурата на водата, параметри на струята и въздуха при сушене. Достъпен е даже „дневник за посещенията в тоалетната“.

Над 80% от японските семейства в домовете си имат продукти на Lixil и Toto.

Всяка година виждаха баба Мара да излиза на 2 или 3 януари от дома си и да отива на боклука, където изхвърляха вече ненужните зелени дръвчета, които до скоро са сияли с гирлянди, лъскави играчки и мигащи звездички.

Тя избираше една и я отнасяше в дома си, там я украсяваше. Съседката учителка в близката детска градина не се стърпя и тази година я попита:

– Защо правите така? Защо не си купите като другите нова или поне някоя пластмасова?

– Живея само с една пенсия. Да си купя елха, не не е по моя джоб. Пластмасови не искам, те не носят аромата на гората.

– Тогава защо изобщо ви е нужна елха?

– За внуците….. вярно е, че не идват ….., но аз всяка Нова година се надявам, че някой от тях ще дойде или поне ще позвъни.

– Няма ги, – каза Маргарита от горния етаж, – сигурно пак са отишли някъде я в Гърция, я Италия или някъде другаде, да карат Нова Година.

– Какво да се прави, – въздъхна баба Мара, – всеки от тях си има свой собствен живот……

– Те отдавна са те забравили, – невъзмутимо констатира Маргарита.

– Недейте така, те са добри деца. Чакам ги всяка година, даже подаръци им слагам под елхата…… А тук хората изхвърлят елхи, защо да не си избера една?

– Нова година я срещнахме, за какво ти е тази елха?

– Аз съм християнка и срещам Рождество Христово, а Нова година и елхата ….. нали разбирате, заради внуците.

Един богаташ имал дом, подобен на дворец. И не само този, а и много в други страни.

Хвалел се наляво и надясно с богатството си и смело казвал:

– Защо ми е Бог? Имам всичко, което пожелае душата ми, а ако поискам нещо ново, имам достатъчно пари, за да си го купя.

Веднъж минавал край един бедняк, който строял ново си жилище.

– За какво строиш това окаяно и жалко жилище? – присмял се богаташа на бедняка.

И чул отговор:

– За вечността!