Ирина имаше две големи котки. Един ден се смили над две малки котенца, които жално мяучеха и ги прибра в дома си.

Когато започна да им приготвя храната, котетата бяха неспокойни.

И четирите животни не откъсваха поглед от Ирина.

Едно от малките котенца се опита да скочи на масата. Ирина два – три пъти го събори от масата.

Тя видя, че котето се готви отново да скочи.

Ирина се ядоса и се обърна към най-голямата котка:

– Докато това малкото скача на масата, няма да ви раздам храната.

И тя продължи работата си. Повече никой не я смущаваше.

Когато погледна към животните Ирина разбра, че е имало опит за скок, но е бил неуспешен.

Опашката на малкото коте бе притисната към пода от лапата на голямата котка.

Малката все пак успяваше за малко да се отлепи, но не стигаше много далече.

След няколко такива проби да избяга, последва:

– Р-р-р-р

И оголване на зъбите срещу малкото коте.

Ирина се засмя, погали голямата котка и добави:

– Благодаря за помощта.

Стойко гледаше мач. Той бе заложил определена сума за резултата на мача.

Когато футболната среща приключи, Стойко бе неимоверно щастлив. Бе спечелил първият си залог.

Три години по късно Стойко бе пристрастен към онлайн хазарта.

Така загуби дома си и всичките си пари. Жена му го напусна заедно с децата.

Бе стигнал до дъното.

– Ще се самоубия, няма живот за мен, – извика Стойко.

Изведнъж краката му се огънаха и той падна на колене.

– Господи, прости ми …..

Това бе последния ден, в който той заложи.

След дълъг процес на възстановяване Стойко заяви:

– Христос ме освободи.

Когато сме обременени от погрешни вярвания или разрушително поведение, независимо дали става дума за хазарт или друго пристрастяващо действие, което ни отдалечава от Бога, можем да поканим Светия Дух да ни даде сила и да ни води, докато Той ни освобождава.

Нека живеем по Духа и да не угаждаме на плътските страсти.

Ема погледна Галя и каза:

– Твоята вяра остава следа, не само когато учиш децата си на стихове от Библията, но и когато ….

– Да, да знам, – прекъсна я Галя. – Дали чета Божието Слово? Моля ли се, дори когато съм уморена? Прощавам ли, когато ме наранят? Дали хваля Бога само в неделя, а и у дома? ….

– Не е достатъчно да учиш децата си на добри неща, – смръщи вежди Ема, – защото те те наблюдават какво правиш.

– Е, да, – въздъхна предизвикателно Галя. – Начинът, по който живея, потвърждава или отрича думите ми.

– Ако по цял ден седиш пред телевизора – сбърчи нос Ема – или чатиш по телефона. В дома ти се чуват викове и обиди. Всичко това се запаметява много по-добре от това, което им казваш.

– Нали ги водя в неделя на църква. Посещават неделното училище, – Галя повдигна ръце недоумяващо.

– Църквата е добавка към основното ястие, а не заместител, – тръсна глава Ема. – Възпитанието на децата е твоя задача.

– Вече е твърде късно да поправям нещата, – Галя примирено повдигна рамене.

– Никога не е късно да започнеш, – думите на Ема прозвучаха назидателно. – Започни като се молиш с детето си поне десет минути. Прочети му един стих от Библията и говорете по него. По това време нека телевизорът, компютърът и телефона бъдат изключени. Това е инвестиция с вечна стойност.

– Искам децата ми да познават Бога, – Галя направи голяма пауза, след което продължи. – Не желая да бъда погълната от материалното. Нужно е да се фокусирам към духовното. Искам така да живея, че децата ми да следват Господа.

– Всичко, което изброи е добро, – Ема топло се усмихна на Галя. – Действай и не се отказвай, когато не успееш.

Йордан бе сигурен:

– Съвременният свят води мощна битка за умовете и сърцата на децата ни.

– Това най-често се случва чрез телевизията, социалните мрежи, понякога за съжаление и в училището, чрез приятели и дори разни идеологии, – уточни Симеон.

– Един родител не бива да бъде пасивен, – поклати глава Страхил. – Той е страж на дома си и духовен водач на децата си. Не трябва да отстъпва от тази си отговорност.

– Аз не им се меся, те сами да си решават, – промърмори Стоян.

– Аз съм им казал веднъж, – изпъчи се Владо, – повече няма да повтарям.

Симеон смръщи вежди:

– Ако не ги науча на Божията истина, светът ще ги плени със своята лъжа. Бог не ни е дал деца, за да ги пуснем „на самотек“, а за да ги изградим като последователи и ученици на Христос.

– Това не е само отговорност на родителите, – опонира Радослав.

– Че на кого другиго? – попита Спас.

– Децата също имат отговорност, – отговори Радослав. – Те трябва да се покоряват, да уважават и да се учат. Според Божието Слово, дете, което презира родителите си, презира и Бога.

По-голяма част от групата направиха кисела гримаса, а Радослав невъзмутимо продължи:

– Дете, което уважава баща си и майка си, ще има благословен живот. Това е първата заповед с обещание в Библията. Представяте ли си, колко е важно това в Божите очи!

– Като родители не трябва да се страхуваме да поставяме в дома си духовни стандарти, – въздъхна Тодор. – Да ограничим времето пред екраните, независимо дали това е телевизия или компютър. Нужно е да познава приятелите на децата си.

– Но първо трябва да ги водим в молитва и поклонение, нужно е да ги запознаем с Божието Славо, – наблегна Борис.

– Забравяме такива неща като това, често да разговаряме с тях, – отново взе думата Радослав. – Така ще им покажем, че ни е грижа за тях, не само когато имат проблем, а всеки ден.

– Аз им казвам: Бог ви вижда – обади се и Божидар. – Вашата отговорност е да слушате, да почитате и да търсите съвет не от интернет, а от нас родителите, които ви обичаме.

Манол предложи да се помолят и започна:

– Господи, помогни ми да опазя дома си. Научи ме да уча децата си, а не да ги притискам и да им се налагам. Дай на децата ми сърце, което да почита и приема наставления. Амин.

На Петрана бе поставена диагноза множествена склероза. Тя загуби зрението на едното си око и чувствителността на едната страна на тялото си.

Всички очакваха, скоро да умре, за това често я съветваха:

– Трябва да се откажеш.

– Надеждата ти за възстановяване е безсмислена.

Петрана реши, изправи се и да заяви на ситуацията, в която бе попаднала:

– Добре съм. Ще отгледам децата си, ще играя тенис с тях и ще живея дълъг живот със съпруга си и семейството, което Бог ми е дал.

Тя започна да си представя как играе с децата си и как пътува със съпруга си.

Петрана започна всеки ден да изпълва сърцето с Божието Слово и позволи само Неговото мнение да изпълни дома ѝ.

Тази жена не се отказа.

Тя каза на врага си:

– Дяволе, няма да слушам повече лъжите ти. Не приемам твоите заплахи. Продължавам напред.

Петрана възвърна зрението си, а чувството и движението бяха възстановени в тялото ѝ.

Бог ни дава вяра, за да преодолеем всяко препятствие. Ние не сме жертви, а победители.

Продължете напред независимо с какво се сблъсквате.