Двама мъже леко попийнали коментират:

– Поскъпна доларът и цените се повишиха.

– Доларът падна, но цените дори и на най-големия боклук не се намалиха.

– Следователно работата не е в долара.

– А в какво тогава?

– В боклука.

През 1969 г. американската ядрена подводница SSN-665 Guitarro потънала на дълбочина 10 метра в непосредствена близост до кея.

Инцидентът настъпил в резултат от липса на координация на двете групи от специалисти. Едната от тях пълнела с вода носовата балистична кухина, а другата – кърмовата.

Всяка една от тези операции били необходими за калибриране на инструментите.

Едната групи изпълнявали тези действие без да знае за действията на другата група. А това довело до потъване на подводницата.

Операцията по повдигане и възстановяване на лодката струвала 20 милиона долара.

По време на посещението си в САЩ през 1930 г., Алберт Айнщайн взимал такса от желаещите да получат от него автограф.

За обикновен автограф взимал по един долар, а за автограф на сувенир – пет долара.

Събраните средства ученият изразходвал за благотворителност.

С хавайските мисионери е свързан един известен плик.

На него били залепени две хавайски марки по две и пет цента и две американски  по три цента.

Според легендата през 1870 г. пликът заедно с други ненужни книжа бил хвърлен в пещта. Въпреки това, той бил плътно опакован и успя да избегне огъня. Изгоряла само едната страна на плика.

Фабриката с пещта, където станало горенето на плика била закрита за цели 35 години.

Когато решили да я възстановят един от работниците, ценител на марките, забелязал уникалния плик.

През 1995 г. го продал за 2,1 милиона долара.

Дерек Хоя е 23 годишен жител на Лондон. Той събира милостиня на улицата и по този начин си докарва по 400 долара ежедневно.

– Това е твърде тежък труд, – признава Дерек. – На първо място трябва да притежаваш забележителни актьорски способности, за да предизвикаш в тях жалост и да ги накараш да отворят портмонетата си.

До сега на текущата сметка на Дерек в една от лондонските банки има 15 хиляди долара.

В редките часове на почивка той се показва в най-скъпите магазини. Работната му дреха трябва да произведе впечатление на „бедност, съхраняваща човешкото достойнство“.

„Аз не се страхувам да работя, но гладувам и замръзвам. Моля помогнете ми“.
Това е плакатът, който Дерек смята за най-ефектния.