Динка растеше. Пожелаваха ѝ да стане лекар, адвокат, певец, инженер, ….

Тя осъзнаваше ясно:

– Ако кариерата ми носи много пари, ще бъда включена в този списък.

Динка бе тинейджър и искаше да знае:

– Коя съм аз? Какво трябва да правя на земята? Каква е моята цел? Къде точно трябва да бъда?

Тя отчаяно се нуждаеше от отговори. Питаше родителите си, приятели, някой член на семейството, учителите, …

Те и даваха някакъв отговор според техните разбирания.

– А дали са сигурни в това, което ми казват? – повдигаше вежди Динка. – Не мога да отговоря на този въпрос сега.

Търсим отговори на въпросите си на грешни места.

Как може глината да пита друга глина за причината на съществуването си? От къде тя ще знае? Всъщност глината нищо не знае.

Единственият, който има правилния отговор за глината, е Грънчарят!

Той е създал глината. Представил Си как ще изглежда, нейната функция, нейното предназначение и цялото ѝ съществуване.

Исус знаеше кой е Грънчарят и Той отиваше при Него за всеки въпрос, който Му хрумваше.

Заради доверието Си, Той можеше да застане с увереност и да каже:

– Трябва да проповядвам Божието царство и на другите градове, защото за тази цел съм изпратен.

Намерихте ли своята цел?

Никога не е е твърде късно.

Спрете да тичате към глината и бягайте към Грънчаря. Той има всички отговори, които някога бихте могли да поискате.

Боли, когато те лъжат. Чувстваш се измамен дори като глупак.

Много пъти, когато сме мамени, чувстваме, че нещо не е наред или е твърде хубаво, за да е истина.

Когато игнорираме това чувство, ставаме жертва на измама.

Елена силно се влюби в един мъж. Когато се срещнаха, бързо станаха приятели.
Двамата прекарваха много време заедно. Наслаждаваха се взаимно на компанията си.

Елена бе неомъжена и когато го попита:

– А ти женен ли си?

Мъжът не я погледна в очите, преди да отговори:

– Не.

Нещо в Елена ѝ подсказа, че той я лъже, но го игнорира, защото много го харесваше. Искаше да продължи да се среща с него.

По-късно тя научи,че имал три деца. Беше съкрушена. Не защото бе влюбена, а защото много му вярваше.

Той бе предал доверието ѝ.

– Мислех, че сме приятели, – каза си Елена. – Не мога да повярвам, че позволих да бъда измамена, въпреки, че нещо ми подсказваше:“Тук нещата не са наред“.

За съжаление измамата е доста често срещано явление. Ние живеем в свят на измама.

Ако някога сте били измамени, приемете случилото се.

Колкото и да ни се иска, не можем да върнем времето назад, за да накараме нещата да се развият по различен начин.

Живот ни научи на някои трудни уроци.

Трябва да вземем наученото и да го приложим към бъдещи решения и взаимоотношения, за да не попаднем отново в същия капан.

Преди да решите какво ще правите, първо се помолете, за да разберете каква е Божията воля.

Позволете на Бог да ръководи вашите решения и следвайте ръководството и подтика на Светия Дух.

Нека Господ да направлява стъпките ви, защото Той вижда по-добре от нас.

Боян гледаше през прозореца навън. Денят още не беше си отишъл.

Бе уморен, но това не пречеше на мислите му да текат.

Той разсъждаваше на глас:

– Има нещо странно утешително във вярата, че контролът е мой. Минимално управлявах детайлите от живота си. Стисках здраво бъдещето си. И всичко това наричах „отговорност“.

След кратка пауза и размисъл Боян продължи:

– Да си призная честно, този контрол е прикрита форма на страх. От какво се страхувам? …. От неизвестното, провал, …. Не знаех какво ще се случи, разхлабвах хватката си и нещата се разпадаха.

Боян повдигна показалеца си нагоре:

– Какъв е проблема?

Този път той замълча за по-дълго време.

Присви очи и се усмихна:

– Оказва се, че контролът е ужасен заместител на доверието. Изтощава те. Изолира те. И забавя изцелението, което Бог е приготвил, защото Той не иска да подаде на ръце, които не се отварят.

Толкова често пропускаме чудото, защото се опитваме да управляваме момента.

Мислим си, че трябва да бъдем спасители, стратези и силни. Но Бог не иска такива неща от нас, Той желае да Му се предадем.

И Бог прави нещо ново. Не леко подобрена версия на нашия план. Не закърпено повторение, а нещо ново.

Но за да го получим, трябва да се освободим от стари очаквания, механизми за справяне, версии за себе си, които никога не са били дадени, за да носят този вид призвание.

Разпадането в живота ви не е наказание, а подрязване.

Ами ако нещото, което се опитвате да контролирате, е точно това, от което Бог се опитва да ви освободи?

Не можете да получите нов живот със стиснати юмруци. Трябва да отворите ръцете си.

Отпускането не е провал, а вяра.

Бог може да направи повече с вашата преданост, отколкото вие със стратегията си.

След като закопча колана си Здравка попита:

– Татко, какво правиш на работата си?

– Всеки ден е различно, – отговори бащата, – но каквото и да правя, показвам на хората, с които работя, че са важни.

– Какви неща би могъл да направиш, за да ги насърчиш, че са важни? – попита учудена Здравка.

– Трябва да си уверена, че всеки е ценен за Бог. Той обича всички. Любовта му е много по-голяма, отколкото можем да си я представим ……

– Това го знам , – Здравка прекъсна баща си. – Извинявай, но аз знам че Бог ни обича много. Интересуваше ме как мога другите да убедя в това?

– Божията любов изпълва сърцата ни. Тя прелива. Тази преливаща любов е предназначена за другите. Усещайки и осъзнавайки я, хората се чувстват важни.

– Какво е чувството от Божията любов? – полюбопитствува Здравка.

– Може би топла прегръдка от някой, на когото имаш доверие. Безопасно място за сън. Радостта да бъдеш видян и познат.

– Как изглежда Божията любов? – Здравка питаше ококорила очи.

– Може би някой, който отстоява това, което е правилно. Храна, споделена с хора, които те интересуват. Усмивки, които те карат да се чувстваш като у дома си.

– А как звучи Божията любов? – продължи с въпросите си Здравка.

– Смях с приятели. Любима песен или някой, който да ти каже: „Вярвам в теб. Ще успееш“.

– О, това е чудесно, – възкликна Здравка. – И аз ще правя така.

Тони се окайваше:

– Голям лицемер съм, когато става въпрос за молитва с жена ми. Уча и предизвиквам другите мъже ежедневно да се молят със съпругите си, но …. Минат ли няколко месеца, извинявам се на жена си, че не сме застанали заедно пред Господа. Защо се случва така?

Захари бе по-възрастен от него и на години, и като християнин. Той потупа Тони по рамото и му отговори следното:

– Ако решиш да се молиш с жена си, врагът забелязва веднага. Той ще направи всичко, за да ви спре. Сутрин ще се разсееш, а вечер изтощението и напрежението от деня могат да те повалят.

– Но защо? – отчаяно попита Тони.

– Защото няма нищо по-опасно за врага от съпруг и съпруга, които се молят заедно. Молещата се двойка става трудна за разделяне и силна в Духа. За това дръж я за ръката и изричай думи на глас. Дори да ти се струва, че си тромав и натрапчив, изказвай молитвите си пред Отца със съпругата си, ако наистина искаш бракът ти да процъфти.

– А кога е най-добре да се молим?

– Не ти давам формула или перфектно време от деня, – поклати глава Захари. – Това двамата трябва да го решите. Но ето какво ще кажа още, ти трябва да водиш. Като духовен водач във вашия дом, тази отговорност е твоя, а не нейна.

– Когато този навик ни се изплъзне, обвинявах жена си, – призна си Тони, – но после осъзнавах колко нелепо е това.

– Бог те е избрал да водиш, – насърчи го Захари. – Не защото си съвършен, а защото си Негов. Няма по-добър начин от това редовно да се обръщаш към Него в молитва до съпругата си със смирение, доверие и благодарност.