В главите на нашите деца се въртят само компютри, програми, интернет игри, ……. и какво ли не от този род. Имам чувството, че всяко от тях се ражда с желание бързо да седне пред монитора и да затрака по клавиатурата.
А, не, …., май нещо обърках. Новите технологии предлагат вече само с движение на пръста да отваряш програми, менюта, ….
Какво да се прави, живеем във век, където технологиите проникват в семействата и заробват мислите ни и тези на децата ни.
Ето ви един пример от ежедневието.
Син пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че програмата, когато деинсталираме, стигнем до небето и там се инсталира на много голяма машина, която никога не забъгва ..?

Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.

Марта всеки ден се удивяваше на способността на Ники да чете мислите ѝ. Той беше дете със силна интуиция още от самото начало. Долавяше и най-съкровените мисли на майка си, когато тя най-малко очакваше. Сякаш общуваха по телепатия.

Често играеха на една игра „Извикай ме с мисъл у дома“. Когато вечерята беше готова и идваше време да се прибере от игра, Марта насочваше мисълта си към сина си и мислено го повикваше.

Ники идваше много бързо. Отваряйки вратата и заявяваше съвсем спокойно:

– Ето ме, мамо.

Ники беше много по-различен от останалите деца. По-късно, когато тръгна на училище, децата от класа не го разбираха и той често бе отхвърлен от тях.

В резултат на това Ники разви богато въображение. Често потъваше в измисления от него свят и губеше връзката с реалността. Той беше много уязвим от неща, които другите деца с лекота биха пренебрегнали.

Веднъж дойде разплакан от училище, прегърна майка си и каза:

– Мамо, в училище никой не ме обича.

Марта прегърна сина си. Отчаяно искаше да знае, как да му помогне…

Марта постоя за секунди така, след това вдигна глава, погледна сина си и каза:

– Ако дойде зло към теб, обгърни го с любов. Каквото и да преживяваш любовта ще ти помогне да го преминеш. Радвай се. Нищо не може да ти отнеме радостта, защото това е твоята сила..

Ники погледна майка си и кимна с глава. Той знаеше вече какво да прави.

Той беше упорит и никой не можеше да му докаже нещо, с което не беше съгласен. Знаеше, че приятелят му е християнин, но не искаше  да чува нищо за Бога. Приятелят му го бе оставил на мира и вече не му говореше за своята вяра.

Но днес адвокатът Симеонов бе разстроен и искаше със всеки да се заяжда. Видя приятеля си Данчо и реши да си го изкара на него.

– Здравей, я ела да те попритисна малко, – започна Симеонов.  – Отдавна не си ми говорил за твоя Бог.

Данчо вдигна рамене:

– Нали не искаше да слушаш за Него?

– Твоя Бог нали е много добър? – заядливо започна Симеонов. – Защо има толкова много разводи? Ето и днес се ядосвах с двама съпрузи, които не отстъпваха и всеки смяташе себе си за прав.

Това бе сериозно предизвикателство, но Данчо знаеше, че има Един, Който го подкрепя и в такава ситуация, и за това реши да се облегне на Неговата мъдрост.

– Представи си, че Бог ти казва: – започна Данчо уверено, – “ Имам подарък за теб, той е прекрасен и съвършен израз на любовта ми към теб. Ще ти подаря спътник в живота, които ще те обича и цени. Взаимоотношенията ти с него ще изкарват най-доброто от теб. Ще ходи с теб навсякъде и ще те насърчава. Ще те подкрепя, когато паднеш духом. Ще ти вярва и ще ти се доверява. Плодът на тази връзка ще бъдат децата ви, които много ще обичате“. Но Бог ще вдигне единият си пръст с предупреждение: „Не прелюбодействай!“ Смяташ ли, че тази заповед има за цел да ограничи вашето щастие?

За Симеонов това си беше явно ограничение, но замълча, за да чуе останалите доводи на приятеля си.

– В никакъв случай! – каза Данчо. – Неговата цел е да ви предпази. Какво се случва, когато възприемаме брачните клетви като нещо обвързващо и ограничаващо? Какво става, когато пренебрегнем Божието предупреждение и се впуснем в поредната връзка? Тогава в любящите отношения с брачния партньор се появяват пукнатини. Доверието се разпада. Гузното чувство за вина подхранва корените на огорчението. А нима мислиш, че децата са слепи за всичко това? Тези разбити взаимоотношения въздействат и върху тях.

Симеонов беше навел глава. В това, което каза приятелят му имаше истина. Но, … червейчто на съмнението отново го зачовърка.

Данчо виждайки разколебаването на приятеля си продължи:

– Бог знае какви са последствията от греха и за това ни предупреждава. Той не желае да му се подаваме по никакъв начин, защото подаръкът, който ни е дал ще загуби красотата и очарованието си.

Двамата дълго мълчаха. Данчо не смееше повече да притиска приятеля си, а Симеонов бърчеше вежди и активно мислеше. Някаква светлинка бе стигнала до съзнанието на адвоката, но дали щеше да ѝ позволи да огрее тъмнината в него?!

Един ден по пътя вървял стар мъдър човек. Разглеждал всичко наоколо и се любувал на ярките цветове на пролетта. Срещнал човек, който носел огромен товар на гърба си. Краката му се подгъвали под тежестта.
– Защо си се обрекъл на толкова тежък труд и страдание? – попитал го старецът.
– Аз страдам, за да могат моите деца и внуци да бъдат щастливи, – казал човекът. – Моят прадядо се обрекъл да се трудят в името на дядо ми, дядо ми – в името на баща ми, а баща ми – за мен, и аз ще страдам за щастието на децата ми.
– И някой в семейството ви щастлив ли е? – попитал мъдрият събеседник.
– Все още не, но децата и внуците си със сигурност ще станат щастливи! – замечтано възкликнал мъжът.
– За съжаление, неграмотните не могат да научат другите да четат, нито къртицата може да стигне до орел! – въздъхнал мъдрият човек. –  Първо трябва да се научим как да бъдем щастливи, само тогава може да  научим децата си какво е щастие. Това ще бъде вашият най-ценен подарък.