Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Новият проект на стикери с електроника е естествено допълнение към печат на платка върху хартия, които се използват редовно от мастилено-струен принтер.
Въпреки, че двата проекта не са свързани, но те се допълват перфектно. В края на краищата е трябвало стикерите да се поставят върху всяка проводима повърхност, най-малко на проводяща тъкан, боя или нишка. Много е удобно да се бодне медна нишка на единия край, на която е прикрепена стикер-батерия, а на другата стикер-светодиод.
Идеята е, че за съединяването на елементи не се изисква спойка и поялник, така че събирането на схема с електронни компоненти може да направи дори дете на 2-3 години, което още не може да говори.
Най-простият комплект включва 12 бели светодиоди – стикери по 6 червени, жълти и сини светодиоди, 1 ролка от медна тел, две батерии и малко канцеларски принадлежности за залепване на частите.
За по-усъвършенствана електроника можете да си купите звукови, светлинни и други сензори, всички върху стикери.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.

Тя забременя втори път. В това няма нищо лошо, но….. Първото й дете е вече голямо, тя доста порасна в кариерата, а и вече възрастта й не е младежка.
Така тя реши, след доста умуване, да прекрати тази бременност. Записа си час при лекаря след работа.
В работата й системният администратор през определен период от време принудително променяше всички пароли в офиса за влизане в компютрите. Обикновено той това правеше късно вечер, като новите пароли генерираше случайно.
Сутрин хората намираха новата парола на късче хартия пред клавиатурата.
В този ден, когато тя трябваше да отиде, за да уговори аборта си, пред клавиатурата намери своята нова парола „PLZMOMNO“, което тя разшифрова като: „Please Mom No“ – „Моля те, мамо, Не“.
Такъв знак само сляп човек няма да види и разбере.
Тя позвъни и отмени срещата с лекаря.
Сега пред очите й расте второто й дете.

Канадски учени твърдят, че изпълнението на стандартните физически упражнения по време на бременността не само помага на жена да си възвърне фигурата след раждането, но и допринася за правилното психическо развитие на детето.
До този извод изследователите са стигнали, след като са наблюдавали бременни жени, които са правели физически упражнения и такива, които са странели от тях. Децата на занимаващите се със спорт жени, различават много по-добре различни звуци. Разликата е наблюдавана и тогава, когато бъдещата майка се е занимавала само по 20 минути на седмица.
Според учени от Университета в Монреал, този факт потвърждава съществуването на връзка между физическа активност на бъдещата майка и умственото развитие на бебето.