Една девойка от детството си е запомнила едно правило: „Постъпвай с другите така, като искаш с теб да постъпват“. Тя се стараела да следва това правило в живота си и всеки път в отговор получавала това, което искала.

Но когато се омъжила това правило престанало да работи. Когато искала мъжът й да се грижи за нея, тя старателно се грижела за него и той приемал нейната грижа. Когато искала да й се обърне внимание, тя питала мъжа си за работите му. Той с радост й разказвал за себе си, но изобщо не питал за нейните работи.

Тогава младата жена отишла за съвет при старата си баба. Бабата я изслушала и казала:

– Мила, това правило в семейството не работи, защото мъжът и жената не са еднакви. Те имат различно предназначение. Мъжът е създаден , за да удовлетворява желанията на жената. И когато ти започнеш да се грижиш за него, той смята, че това е твоето желание и ти дава възможност да го правиш. Мъжът не може да чете мислите ти. Той вижда постъпките и слуша думите ти. Така че , ако искаш да се грижи за теб кажи му, а ако искаш нещо да споделиш, не чакай да ти задава въпроси, а му разкажи.

В страните, където грижата за природата не е просто още една точка към дъното на изборните листовки, са намерили друг начин за направа на екологичен велосипед.
Такава цел си е поставил израелският предприемач Ицгар Гафни. Той предложил да се правят велосипеди от рециклиран картон.
В резултата на това се получила лека, но издръжлива конструкция, която издържа тежестта на ездач до 300 фута.
Външният вид на този вече не железен кон е много привлекателен със силни футуристични линии.
Цената е повече от демократична, между 9 и 12 долара, в зависимост от конфигурацията.
Убедил се, че това негово детище стои здраво на колелетата си, Гафни продължава да усъвършенства своите картонени велосипеди, казвайки, че за това няма предел.

Забелязала съм, че където има организация, там винаги мисли най-много един човек, а останалите живеят без грижи и следват само него. Организацията е най-умното нещо. Всички се познават, но никой не принадлежи на себе си. И на всички им е добре, само на първия му е зле, той трябва да мисли.
При организацията много излишни неща могат да се отстранят от човека, но не се правят.
На тебе ще ти е трудно, да бъдеш най-нещастният, да живееш сам и отделно, над другите.
В организацията всички живеят заедно, макар по някога това да е само привидно.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.