Кметът на Йерусалим  използва балон за атракция наречена „Градът от птичи поглед“. До 30 гости от различни религии могат да видят града от 150 метра височина. Балонът съответства на международните изисквания за запазване на околната среда. За работен газ се използва хелий, който не се възпламенява и взривява.

Авторът на тази идея е Джереми Маркс. Той не се съмнява, че неговото творение ще има успех.

Полетът с балон трае 15 минути. Те са напълно достатъчни, за да се видят всички забележителности на града.

В една църква имало един човек, който имал много остър език….Често измъчвал ръководството, като създавал множество проблеми.

Веднъж на гости в църквата дошли двама епископа, областният и на града. Човекът влязъл в стаята, където всички били събрани и вместо традиционното: „добре дошъл“, изтърсил „здравейте, другари“.

Епископите се стъписали, но другите от църквата само се усмихнали. Обикновено, вместо поздрав, те чували: „Здравей, Света инквизиция“.

Веднъж, когато един от пасторите се разболял и легнал на легло, този човек му позвънил и казал:

– Вие да умирате ли сте се приготвили? Чакайте, аз още не съм изпил връвчицата ви!

Този човек веднъж на едно от съвещанията предложил да се внесе специално постановление:

– Направете обрязване, за да се обърка главата на равина, а не нашата!

В Мексико почитат най-добрият приятел на човека. Жителите на град Отумба смятат, че най-добрия приятел на човека не е кучето, а магарето. За това на тези животни посветили местния фестивал.

За да вземат участие в празника идват хиляди мексиканци от цялата страна, а с тях и гостите дошли специално да го посетят. В програмата на празника има надбягвания, конкурс за красота „Мис магаре“, състезание за най-хубаво име на животно, поло за четвероноги, а също много музика и танци.

Местните жители украсяват любимците си с карнавални „дрехи“. Магаретата минават през града накичени като индианци, известни звезди, даже и в костюми на членовете на известният наркокартел Зета.

Отумба чества своите магарета през пролетта, вече шеста година. Хората устройват този празник, за да покажат ролята на магаретата в местната икономика.

Много отдавна тези животни са били най-добрите приятели и помощници на местните фермери. За това жителите на този град смятат, че магаретата заслужават да имат свой фестивал.

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.

Индонезийския народ тораджи е известен със особеното отношение към смърта. Когато роднина умре празнуват богато, като поканват стотици гости.
Въпреки всичко тораджи се наричат християни. Те рядко погребват умрелите в земята.
Обикновено покойника се поставя във вкопана гробница в скалата или окачват ковчезите си на нея.
Ако при тораджи умре малко дете, на което още не са му пораснали зъбите, го погребват в хралупа на дърво.
Смята се, че дървото лекува раните и поглъща тялото и душата на детето.