Пролет. Ледът в реката започна да се топи, въпреки че беше още силен и як. Тодор желаеше да скъси пътя си и реши да премине по леда на реката.
Хората на брега и съпругата му Таня, която пътуваше с него го молеха напрегнато:
– Не рискувай живота си!
Но Тодор беше упорит, самоуверен и с безгрижен нрав. Той не се вслуша в предупрежденията. И надявайки се на своя кон каза:
– На своя кон и в ада ще ида, дори и през този лед.
Тодор потегли бързо, Таня не успя да скочи от шейната и двамата се оказаха на сред реката.
Изведнъж леда се пропука. Безразсъдният мъж заедно със своя кон и шейната отиде под леда.
Таня по някакво чудо остана жива.
Те излетя от шейната и се намери върху твърд лед. Хората ѝ помогнаха и тя стигна бързо до брега.
Мъжът ѝ умря и навярно се е отправил към ада.
Не изкушавайте Господа със своята самонадеяност и гордост, за това може скъпо да си платите.
Самонадеяният човек е прекалено уверен в себе си, в своите сили, способности, достойства, в своята необикновенна мъдрост и никога няма да разбере, колко е глупав.
Ако той вижда само своите добродетели, то никога няма да открие своите недостатъци. Когато се сравнява с другите, ще се счита за по-добър от тях.
Светлината, в която вижда себе си и другите, всъщност е тъмнина.
Гордостта е твърде високо мнение за самия човек и твърде ниско за останалите хора. Трудно е да се изброят всичко, което е обект на човешката гордост.
Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, позиция в обществото, в църквата, в държавата.
Те се гордеят с техния произход – родители, баби и дядовци. Родителите се гордеят с децата си. Някои от тях се гордеят с богатството, славата, силата, знанията и опита си.
Пазете се от гордост и самонадеяност, това са опасни пороци.
