Милан се учеше да се грижи за кошери. Посети го стар пчелар. Милан поиска съвет от него.

Пчеларят надникна в кошерите, за които се грижеше Милан.

– Затвори го. Видях достатъчно, – поклати глава възрастния човек. – Движенията ти са бързи и енергични. Те причиняват вибрации, които дразнят пчелите.

– Грижех се за тях, – сведе поглед Милан, – но изглежда само съм ги ядосвал. Ето защо се въртят като рояк около главата ми, щом отхлупех кой да е от кошерите.

Старият пчелар го посъветва:

– Много е важно да се движиш „тихо“, като използваш нежни движения, такива по-малко смущават пчелите.

С годините движенията на Милан станаха много по-плавни.

Жена му, която го наблюдаваше се усмихваше и казваше:

– Сякаш танцуваш между кошерите.

Понякога трудните разговори са като танци с пчели. Когато другите са разстроени и емоциите са напрегнати, гневната реакция само влошава нещата.

Да отговаряме любезно и мирно на онези, които са раздразнени или неразумни, може да отнеме време, докато се научим.

Кротостта е плод на Светия Дух, който действа в нас. За това с Божията помощ можем да постигнем напредък в нея.

В наши дни е необходима мъдрост и нежност, когато сме край кошер или попаднем в труден разговор.

Когато ходим с Бога в напрегнати моменти, нашата „помощ в беда“ никога не е далеч.

Капитан Михайлов усърдно работеше за потапянето на огромен океански лайнер. Това му беше работата, за която му плащаха.

Когато Ники научи това попита:

– Той пират ли е, че ги потопява?

– Не, – усмихна му се баща му, – Капитанът изпраща корабите да плават по седемте морета и когато службата им свърши, ги превръща в изкуствени рифове на океанското дъно.

– Като рифове? – Ники повдигна учудено вежди.

– Потъналите плавателни съдове са привлекателни за водолазите, но те помагат за защитата на бреговите линии, тъй като ограничават ерозията на плажовете, – обясни бащата.

– Интересно, – Ники наклони на една страна главата си.

– Въпреки че вече не порят вече океанските вълни, корабите продължават да осигуряват стойност, скрита дълбоко под тях, – допълни бащата.

Ники бе научил нещо ново днес и започна усилено да мисли върху него.

Бог пренасочи предназначението и ролята ни, за да постигне Своите цели. Той често ще използва дарби и таланти, които ни е дал, по нови начини.

Пламен бе очарова да наблюдава как планинските кози скачат от нещо, което приличаше на отвесни скали, към почти незабележими опори в планината.

Бяла коза изглеждаше като петънце на фона на планината, но той не сваляше очи от нея.

– Какви прекрасни създания, – възкликна Пламен. – Те правят тези страховити движения да изглеждат като нещо необичайно, но въпреки всичко изпълнени с опасности и смъртоносни проломи.

Той се почеса по главата, замисли се, а след това продължи:

– Една малка грешка и козата ще се потопи в смъртта си на няколко стотин метра на дъното. Чистата ѝ увереност и умение предотвратяват това.

Когато поканим Бог в ежедневната си разходка, Той може да ни помогне да се ориентираме в капаните на нашето пътуване. Има много такива, с които можем да се сблъскаме в живота, но с мъдрия съвет от Господа сме способни да преминем от една здрава опора към друга.

Не искаме да се озовем в беда поради лоши решения и най-добрият начин да избегнем това е да търсим Божието напътствие във всички наши решения.

Когато Го търсим, не само в големи ситуации в живота си, но и във всяко решение, било голямо или малко, ние сме по-добре подготвени да растем.

Поканете Бог да ви даде мъдрост във всяка ситуация и ще постигнете по-голям успех в живота си.

Съседът на Петър взе от него назаем косачката му, но измина вече трети месец, а той не я връщаше.

Петър реши да му прости седемдесет пъти по седем, но когато стигна до седемдесет и три изгуби бройката и трябваше да почне отначало.

– Нима Исус е казал да му простя завинаги, – Петър смръщи вежди, – но моя съсед е най-лошият. И аз трябва да си кося тревата.

Петър разкъса дрехите си и извика:

– Докога, Господи! Колко дълго ще държи косачката ми? Завинаги ли? А аз с какво да кося моята трева? Докога моят враг ще бъде възвишен над мен?

На другия ден съседът му се обади:

– Извинявай, Петре, че толкова дълго задържах косачката ти, но аз все още се нуждая от нея.

– Прощавам ти, – със стиснати зъби, навел глава, едва каза Петър.

Митко мърмореше под носа си:

– Живеем заобиколени от постоянни изисквания. Известия, отговорности, натиск, вътрешен шум … Много неща искат нашето внимание, но не всичко подхранва душата ни.

Той се почеса по главата:

– Какво каза Исус на Марта? „Вие сте притеснени и разстроени от много неща, но малко неща са необходими или наистина само едно“.

– Възможно ли е да съм много зает, а вътрешно празен? – запита се той. – Наистина, някои неща запълват графика ми, но не изпълват сърцето ми.

Митко въздъхна:

– Трябва да изхвърля всичко, което ми пречи, за да вървя напред. Не всичко, което заема място в живота ми, заслужава да остане там. В крайна сметка, какво ме занимава, без да ме изгражда?

Понякога пробуждането започва с изчистване на пространството.