Магда и Стефан дълго бяха отсъствали от дома си. Те с нетърпение очакваха да се приберат.

Когато стигнаха до улицата си, пътят бе затворен.

– Не обичам да ме пренасочват, когато съм почти у дома си, – гневеше се Стефан. – Ще заобиколя тези глупави знаци.

– Почакай, – Магда бе вперила поглед напред. – Прекъснат електропровод лежи на пътя.

– Каква щях да я свърша, – възкликна Стефан. – Щяхме да пострадаме и двамата.

– Не всяко „не“ трябва да се приема като наказание и отхвърляне, – изсумтя Магда.

– Само Бог ни опази от безразсъдството ми, – въздъхна тежко Стефан.

– Нека се доверяваме на Господа не само, когато пътищата са отворени, но и във време, когато Той ги затваря, – поклати глава Магда.

Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.

Рени седеше в стаята си и разсъждаваше на глас:

– Обичам януари, защото тогава няма толкова много напрежение. Всичко е тихо и спокойно. Какво е разумно да правя в такова време на мир?

Тя тръсна глава:

– Когато съм под напрежение знам какво да правя. Например, когато съм изправена пред крайни срокове, работя. Натискът, стресът и неприятностите ме карат да се моля. Но какво е разумно да правя в спокойни времена?

Рени повдигна вежди:

– Сещам се за цар Аса, който е живял като е угаждал на Бога и в замяна получил мир. Той използва спокойствието, за да се подготви за предстоящите бури. Този цар започнал да строи крепости. И когато бил нападнат, той бил готов. Не само заради крепостите, които бил построил, а защото доверието му в Бога било непокътнато.

Тя се усмихна:

– И Бог му даде победа.

Нека бъдем достатъчно мъдри, за да изградим крепости в живота си в спокойни времена, да продължим да се доверяваме на Бога и нищо няма да ни разтърси в бурите на живота.

Стоян седеше на пейката отвън. Дойде си баща му и седна до него.

– Знаеш ли, Стояне, има една „вътрешна болест“, която атакува клоните на лозата и ако не се справим сериозно с нея, ще унищожи нейната плодовитост.

– Интересно, – поклати глава Стоян. – Не знаех. Но защо ми разказваш всичко това?

Бащата се усмихна.

– Така и грехът възпрепятства свободния поток на „сока“ на Светия Дух в живота ни. И тъй като Светият Дух е Този, Който наистина произвежда плода, който даваме, всичко, което Го наскърбява или угасва, влияе на нашата плодовитост.

– Сещам се за думите на Христос, – подскочи Стоян, – “ Вие вече сте чисти заради Словото, което ви говорих“. Следователно учениците вече бяха чисти, защото бяха повярвали в Него и Му бяха предали сърцата си.

– Но те продължиха да се очистват, докато слушаха Неговото Слово, прилагаха Го и Го следваха, – добави бащата.

По същия начин, ние сме чисти, когато повярваме в Исус Христос като наш Спасител и след това Му отдадем сърцата.

След това продължаваме да се очистваме, като всеки ден живеем според Неговото Слово, което четем, прилагаме Го и Му се подчиняваме.

Колко свободно тече „Сокът“ в живота ви?

Лиляна погледна към събралите се момичета попита:

– Какво според вас е вярата?

– Просто признаването на съществуването на Бог, – заяви смело Милена.

– А може би това е ключа за благословения, – предположи Елена.

– Мнозина се борят с вярата, особено когато животът стане предизвикателен, – отбеляза Василена.

Лиляна се усмихна:

– Но какво ще стане, ако ви кажа, че вярата не е просто нещо, което имате, това е нещо, което живеете? Вярата е повече от моментно решение. Това е начин на живот, който избираме ежедневно.

– Съгласна съм, че има разлика между вяра и вяра, – поклати глава Даниела.

– Уточни по-ясно мисълта си, – повдигна вежди Жанет.

– Вярата често се отнася до интелектуално съгласие или приемане, че нещо е вярно. Например, може да повярвате в съществуването на Бог или историческите факти за Исус. В случая вярата обаче не е задължително да трансформира живота или действията ни.

– Демоните също имат вяра, – уточни Станка. – Знаят, че Бог съществува. Те признават властта на Исус. И все пак тяхното „вярване“ не води до подчинение или трансформация.

– Вярата води и до спасение, когато се съчетае с изповед, – добави Даниела. – Тя е достатъчна, за да ни спаси, но не стига, за да ни поддържа през житейските предизвикателства.

– Вярата започва да се развива, когато чуваме и приемаме Божието Слово, – опита да обобщи Лиляна. – За разлика от интелектуалната вярата, която признава истината, истинската вярата действа върху тази истина с пълно доверие в Божия характер и обещания. Вярата надхвърля умственото познаване на нещо. Тя обхваща доверие и дълбоко вкоренена увереност, която влияе върху поведението и решенията. Катрин Кулман казва: „Вярата е, когато спреш да вярваш само с главата си и започнеш да вярваш с живота си“.

Вяра е съзнателен избор и усилие. Тя действа дори, когато обстоятелствата подсказват друго.

Този преход не се случва автоматично. Той се развива, докато умишлено се ангажираме с Божието Слово и избираме да Му се доверяваме ежедневно, особено когато животът няма смисъл.