От какво се нуждае този свят? Най-вече от добри примери. Светът иска да види вярващи ходещи в любов, проявяващи вяра и чистота в семействата си, в училище и на работните си места.

Апостол Павел ни призовава да живеем безупречно пред всички хора. На друго място Писанието ни учи да се въздържаме от зло.

Когато следвате Бога, не ходете по „ръба“, опитвайки да разберете колко дълго можете да издържите така.

Не се обръщайте назад, а вървете към Бога. Живейте така, че хората да не се чудят дали сте християнин или не. Нека тези около вас да виждат вашата любов, вяра и чистота във всяка ситуация.

Вашият пример ще бъде много по-убедителен от вашите думи.

Веднъж едно малко момче било с родителите си на гости при дядо си. Случило се така, че малчуганът трябвало през нощта да спи с дядо си в една стая.

През нощта детето се събудило и казало да дядо си:

– Дядо боли ме ухото. Ще се помолиш ли да ми мине?

Дядото ходел на църква, но там никой не се молел за изцерение.

Когато момчето разбрало, че дядо му няма да се моли, казало:

– Аз ще отида при мама в другата стая. Тя ще се помоли и ухото няма да ме боли.

Малкото момче запомнило този случай. Това е пример за вяра и любов.

Докато вашите деца растат, те могат да забравят някои от проповедите, които са слушали, но ако вие живеете според Божиите повеления, те никога няма да забравят вашия пример.

На работното ви място, в училище или там където живеете хората могат да отхвърлят и оспорят това, което говорите, но те никога няма да забравят постъпките ви изпълнени с любов.

Не позволявайте всевъзможни грешки и компромиси да хвърлят сянка на вашия пример.

Живейте безупречно и нека светлината на Исус да сияе чрез вас!

Ангел и Бойко продължиха обиколката си. Около тях имаше многообразие от предмети.

– Навярно си виждал отчаян човек, – започна Ангел, – а и самият ти навярно си изпадал в подобно състояние. Отговори ми тогава, защо някои хора изпаднали в подобно положение решават да се самоубият, а на други им идва на ум, че са способни на велики дела?

– Не знам точно …. по-скоро не съм се замислял над това, – смънка несигурно Бойко.

– Ами помисли тогава, – провокира го Ангел.

– Може би това зависи от обстоятелствата, – малко неуверено каза Бойко.

– Само слабите хора се влияят от обстоятелствата, – натърти Ангел, – мъдрите ги превръщат в свои оръжия. Трябва ли да свеждаш глава и  да се измъчваш, пред всяка трудност, която ти се е изпречила? Твоите решения зависят ли от обстоятелствата?

Ангел се усмихна, а Бойко се намръщи.

– Не, не зависят, – отговори твърдо Бойко.

– И аз мисля така, – кимна с глава Ангел. – Обстоятелствата не са решаващи. Те са ежедневни уроци, от които човек черпи познание и мъдрост. Подтиснатия човек пилее прекалено много време, за да мисли върху настоящото си положение. Той не оставя място за по-ведри мисли, например, как той би искал да изглеждат нещата.

Бойко вдигна глава и смело попита:

– Защо се отказваме толкова лесно? Защо се оставяме на течението в живота да ни носи където си иска? Защо заобикаляме възможностите си?

– Заобикаляш и се оставаш по течението, защото нямаш вяра, – каза Ангел. – Пътя на най-малкото съпротивление ти спестява уроците на живота. Но ако се оставиш по течението, никога няма да достигнеш желаната цел.

– Е, да повечето хора се отказват, когато загрубее играта, – съгласи се Бойко. – Видят ли, че пътят стане опасен, те изостават.

– Понякога е важно да усетиш товара на гърба си, – засмя се Ангел. – Трябва да почувстваш пулсиращата и неудържима сила движеща кръвта ти. В периоди на бедствия, страх и ужас се изявяват само силните хора. Най-здравата стомана се калява в най-силния огън.

Бойко усещаше някакъв подем в себе си. Той вече се досещаше как да разреши проблемите си. В него се бе засилила увереността, че непременно ще успее.

Бог можеше да каже за Авраам:

– Избрах го за това, че заповяда на чедата си и дома си да ходят в пътя Господен.

И Бог изпълни всичко, което бе обещал на Авраам.

На Бога може да се разчита. Той желае и ние да бъдем толкова решителни, благонадеждни и постоянни. Вярата се заключава именно в това.

Бог търси хора, на които да възложи отговорността за Своята любов и сила.

Божият локомотив има достатъчно мощност, за да се справи със всяка трудност.

За съжаление кабела, с който се прикрепяме към локомотива се оказва понякога много слаб, за да издържим тежестта в нашите молитви. За това Бог ни изправя, учи ни да бъдем благонадеждни и непоколебими в живот на вяра.

Нека усърдно се отнасяме към нашите уроци и да заемем твърда позиция, за да устоим.

Бог знае, че ти можеш да устоиш на всяко изкушение. Ако ли не беше така, Той не би Го допуснал.

Доверието Му в теб обяснява всички изпитания, през които преминаваш, независимо от това колко горчиви могат да се окажат те.

Не е имало случай, някой да се изправи пред изпитание, което не може да издържи.

Нима не е логично да си мислим, че нас може да ни обнови само Този, Който ни е създал?

Ако ти се счупи часовника, ти няма да отидеш при ковача. Ако е нужно някой да прегледа колата ти, няма да отидеш при водопроводчика. Ако се нуждаеш от операция няма да очакваш механика да свърши това.

Духовните ни проблеми може да ги разреши само Бог, нашия Създател. Той ни е създал по Свой образ и подобие и знае за нас абсолютно всичко.

Благодарение жертвата на Своя Син Той може да ни обнови по образа на Неговото възкресение.

Чрез вяра в Исус Христос ние се подновяваме и ставаме съпричастни към Неговия живот.

Новородени от Божия Дух, под действието на този същи Дух израстваме в образа на Христос.

„Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново „.

Не се фокусирайте върху миналото. Вие сте ново създание в Христос!

От продължителното седене в автобуса краката ѝ бяха изтръпнали. Не ѝ се искаше да признае, но май наистина вече остаряваше. Преди години, колкото и дълго да пътуваше, не се изморяваше така.

Емилия след толкова години отново бе дошла в родното си място. Когато стигна площада, се огледа. Търсеше Юри. Май го нямаше днес, иначе щеше да се появи от някъде.

В селото по-рано често се шегуваха с него:

– Ако Юри умре, „надеждата“ на човечеството си е отишла.

Юри бе тукашния луд. И през зимата, и през лятото все бе облечен с едно протрито палтенце. Винаги беше на площада и посрещаше автобусите.

Обикновено заставаше до автобуса и се вглеждаше в прозорците му. От години търсеше някой и като не го виждаше, оглеждаше другите.

Щом посрещнеше и последния автобус, веднага си тръгваше. Свиваше се в някой ъгъл и мълчеше. Погледът му размекваше и най-закоравелите сърца. Юри беше тъжен, отчаян и самотен.

Хората тук не го оставаха гладен, а през зимата го прибираха на топло.

Историята на Юри се бе превърнала в легенда. Хората си я разказваха едни на други.

Вероятно в нея много неща бяха изменени, защото всеки прибавяше по нещо или махаше друго, което не му харесва. Така че от това, което се разправяше, никой не знаеше кое е вярно и кое не.

Говореше се, че на младини Юри силно се влюбил в едно момиче. Един ден момичето тръгнало за някъде.

– Чакай ме! Ще се върна, – казало то, качвайки се на автобуса.

И Юри чакал дни, седмици, години ….. Посрещал и изпращал автобусите. Момичето не се върнало. Никой не знае какво е станало с него. Но Юри продължава да я чака, нали тя му бе поръчала:

– Чакай ме! Ще се върна!

Годините минавали, но вярата му била непокътната. Той срещал всеки автобус и се взирал в лицата на хората, за да види своето момиче.

– Луд е, – ще кажат мнозина.

Да, луд е, но не е могъл да забрави любовта си. Който веднъж се влюби истински, остава си влюбен за цял живот.

Ако някой ви каже:

– Всичко минава и заминава. Няма вече любов.

Тогава му покажете Юри:

– Ето я любовта, чиста и непоклатима.