В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Щом веднъж сме приели Исус  за свой Господ и Спасител, трябва да продължим да ходим с Него.

Какво означава това?

Постоянно да укрепваме вярата си и да му отдаваме полагащото му се място на цар в нашия живот. Ходейки с Исус, ние сме длъжни да Го славим и величаем, а не да прославяме себе си.

Децата на Бога трябва да приемат волята на Исус и да правят това, което Му е угодно.

Ходенето с Исус, не е автоматичен процес. Всеки ден ние трябва да се утвърждаваме в Христос, благодарейки Му за всичко.

Някои лъжеучители подмамват християните с човешки философии и традиции. За това много трябва да внимаваме, защото нищо не може да се сравни с Христос, в когото пълнотата на Бога обитава в телесна форма.

В плът Исус умря за нашите грехове и възкръсна с Божията сила. Благодарение на нашия съюз с Христос в Неговата смърт и възкресение, Той обрязва сърцата ни и ни дава сили за нов живот. Ние сме съвършени единствено в Христос.

Господи, помогни ми да се утвърдя в теб. Обрязвай сърцето ми всеки ден, така че да мога да живея чрез силата на възкресението.

Един от учащите в Семинарията разказвал:

– При нас в църквата служителят е призван повече да пости и да се въздържа от сексуални отношение с жени, по примера на Новия Завет.

Тогава един от преподавателите не издържал и попитал:

– Тогава от къде се вземат децата?

Отговорът бил:

– При нас всичко чрез вяра се прави!

„Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си“.

Обърнете внимание тук на бедственото положение и героичната вяра, за която става въпрос.

Все едно човек си казва: „Въпреки, че бях доведен до крайност и не зная от къде да намерят необходимия хляб за храна, оглеждам се и виждам пустота и разорение около себе си, където по рано бе препълнена чашата и имаше изобилие от всякакви блага, сега са само налице признаците на Божия бич, но въпреки това, аз ще се веселя в Господа“.

Мисля, че тези думи трябва да бъдат написани с диамант на скала за вечността. О, ако бяха по Божията благодатта врязани в сърцето на всеки от нас!

Въпреки, че текстът е кратък, очевидно пророкът иска да изрази следното: В ден на скръб той ще се обърне към Господа, съхранявайки своето спокойствие по време на тежките преживявания. Дори ще направи повече от това. Сред всички несгоди ще съхрани радостта си в Господа и весело ще очаква милост от Него

Това е израз на героично упование, славна вяра и непобедима любов.

Следите ли какво говорите в ежедневието си? Доста християни не го правят. Например, те вярват, че Бог им дава здраве и ги изцерява , но от устата им се чува следното:

– Непременно ще хвана този грип ….

– Всяка година по това време боледувам.

– Ще видите, че тази епидемия няма да ме подмине и ще се разболея.

Посетете ги след седмица и ще видите, че са се разболели така, както са казали. Опитайте се на такива хора да им кажете, че между думите и болестите съществува връзка, ще ви възприемат като луд.

Разбира се, ако те не са се задълбочили в Божието Слово и не знаят какво казва То по този повод, нямаше да знаят, че изказаното от тях има огромно значение и влияние върху живота им. Те биха видели, че думите им определят бъдещето им.

Ако сте ревностни християни и живеете според Словото, от собствен опит, ще знаете каква голяма сила имат вашите думи.

Светът около вас се движи в негативно направление. Подобно на буйна река той се стреми да ви увлече.

Да живееш с вяра и да говориш думи на вяра е все едно да плуваш срещу течението.

Това е възможно, но е огромна работа, която не можете да свършите само в почивните дни. Ако се отпуснеш малко, течението ще те отнесе надолу по реката.

Вземи решение да внимаваш какво говориш. Изпълни устата си с Божието Слово. Нека То да ти бъде страж.

И тогава това, което говорите ще ви помага, да се движите срещу течението.