Край малката река бе тихо и спокойно. Наоколо летяха ципокрили насекоми.
Едно от тях с големи фасетни очи и два чифта прозрачни крила с гъсти мрежести жилки, имаше невероятна бързина.
То може да лети във всяка посока, включително странично и назад и да се задържат неподвижно в полет на едно място във въздуха, за минута и дори повече. За това улавяше и разкъсваше жертвите си: мухи, пеперуди, пчели, оси, комари и мравки още във въздуха с невероятно острите си челюсти.
Може би вече се досетихте, че става въпрос за водното конче! Ако ли не, знайте, че това е нашия познайник.
Необезпокоявано от никого, то демонстрираше невероятните си заложби.
Изведнъж се чу силно бръмчене. Голям, отразяващ слънцето с блестящия си корпус, самолет пореше синия простор.
Водното конче повдигна нагоре очи, видя го и с възторг възкликна:
– О, какви очи! Какви мощни крила! Защо не съм като него? Толкова много ми се иска да бъда поне за малко силен като него!
И малкото насекомо въздъхна печално, като премигна с големите си очи.
Самолетът също забеляза водното конче.
О, не се съмнявайте! Неговите конструктори се бяха потрудили доста добре, така че тази мощна машина можеше да засича всяко движение във въздуха, на разстояние няколко километра.
– Колко много прилича на мен, – каза си самолетът. – Има подобни илюминатори и същите криле, но …… е живо! Бих дал всичко на света за да опитам поне за миг, какво е това!
„Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?“
