Не забравяйте, че живеете тук и сега. Старайте се по-малко да мислите и анализирате, опитвайки се да разберете стереотипите, които са разпространени в обществото.
Днес установилия се свят се променя и става необичаен. Можете да забележите по-ярките цветове наоколо в дърветата, в цветята, в цялия ​​свят. Това, което изглежда познато и всекидневно, се превръща в ценно и възхитително. Едва тогава ще можем да погледнем на света по съвсем различен начин.
Не позволявайте на обществото да диктува вашето мнение, какво можете и какво не можете да направите, само защото сте на такава и такава възраст. Не забравяйте, че възрастта е само една цифра в документите и отметка в мозъка ви.
Ако вие гледате на живота като някакъв промеждутък от време, движещ се линейно, то навярно е вече късно да се променят нещата.
Изживявайте всеки миг! Научете се да живеете днес и сега! Тогава и негативните мисли ще станат по-малко. И вие съзнателно и самостоятелно ще правите избор и ще се занимвате с това, което искате.
Това е сега, именно в тази минута…..

Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!

Десетки жители на Белгия протестират срещу приемането на закона за евтаназията за неизлечимо болни деца.
Белгия беше първата държава легализира евтаназията за деца, без ограничения на възрастта. Закон отменя забраната за доброволното оттегляне на живот на хората по-млади от 18 години. Той е подкрепен от 86 депутати, 44 са били против и 12 са се въздържали. С този нов закон, за разлика от действащия в Холандия, не се установява минимална възраст, на която гражданин може да вземе решение за смърт.
Противниците на законопроекта, които ще позволят на децата и техните родители, да вземат решение за напускане на живота, искат да има обществена дискусия.
Проливния дъжд не е спрял протестиращите пред белгийския парламент. На всяка жълто отразяваща жилетка има символ на протест срещу закона за евтаназията за деца. Белгия може да стане първата страна в света, премахваща възрастовата граница за решение за евтаназия.
На ръцете на протестиращите  има надпис „Ние искаме дискусия по въпроса“.
Страхувам се от създаването на вратички, които ще доведат до лавинообразен ефект. Сега може да се създаде възможности за евтаназия в някои случаи, но след това какво ще се случи? Евтаназия за деца с увреждания, недоносени деца, деца със синдром на Даун …?  На къде отиваме?
Кралство Холандия позволява евтаназия на 12 годишни. От 2002 г. законът се е променял пет пъти, а само един от пациентите, който е под 16 години е избрал да се раздели с живота.
Съгласно белгийското законопроект, едно дете трябва да изрази само желанието си да умре, следователно, документът не засяга кърмачета. Окончателното решение за евтаназията депутати оставят на родители.

Веднъж един човек се присламчи към нашата компания. Той дълго слуша дискусиите ни и накрая попита:

– Къде е Бог и защо не възпира злото? Защо ни е оставил само една Книга, а не дойде лично да оправи нещата?

В компанията бяхме няколко души, почти на една и съща възраст. Всеки от нас се замисли, но се обади Пепи:

– Представи си, че стане това. Бог идва. Измита всички негодници и взима властта. Когато стане това Той ще каже: „Аз ще ви пазя от бедствия и болести. Ще давам дъжд, когато и колкото трябва, така че да имате добра реколта. Всеки ще получава това от, което се нуждае и няма да има крадци. Но в замяна на това ще искам да не лъжете, да не развратничите, да не пиете, да не говорите празни приказки, а да се трудите честно и почтено. Искам да ходите на църква, да затворите кръчмите, да бъдете добър пример за децата и да бъдете справедливи.“

След като си пое дълбоко дъх и разроши буйната си коса с ръка продължи:

– Мислиш ли, че някой ще се съгласи? Няма ли на човек да му домъчнее за виното, за лъжата, за клюката и сластолюбието? Няма ли да му се стори живота скучен и да поиска пак „свободата“ си?

Всички замълчахме. Всеки потъна в мислите си, опитвайки по свой начин да осмисли чутото.

Очевидно борбата на човека с греха е тежка. Много по-лесно е да вършиш лошото, отколкото доброто.

Но Бог бди над нас и ни помага, когато Го призовем.

Който върши зло и не се отвърне от него, ще получи възмездие, а който върши добро, няма да остане без награда.

Тя забременя втори път. В това няма нищо лошо, но….. Първото й дете е вече голямо, тя доста порасна в кариерата, а и вече възрастта й не е младежка.
Така тя реши, след доста умуване, да прекрати тази бременност. Записа си час при лекаря след работа.
В работата й системният администратор през определен период от време принудително променяше всички пароли в офиса за влизане в компютрите. Обикновено той това правеше късно вечер, като новите пароли генерираше случайно.
Сутрин хората намираха новата парола на късче хартия пред клавиатурата.
В този ден, когато тя трябваше да отиде, за да уговори аборта си, пред клавиатурата намери своята нова парола „PLZMOMNO“, което тя разшифрова като: „Please Mom No“ – „Моля те, мамо, Не“.
Такъв знак само сляп човек няма да види и разбере.
Тя позвъни и отмени срещата с лекаря.
Сега пред очите й расте второто й дете.