Приятелите ѝ казват, че животът на Софи Лорен се заключава в работата и спагетите за вечеря. Тя угощава своите близки така, сякаш им дарява частица от себе си. Софи смята, че никакви награди и почести не могат да се сравнят с чувството за майчинство и разбиране, че имаш семейство, на което си нужен.

Животът и стилът на Софи Лорен са станали пример за успешна жена, която е останала прекрасна майка и актриса.

На снимачната площадка в нейно присъствие се усеща домашна и приятелска атмосфера. Софи играе ролята на майка, всички останали край нея са обградени от нейната грижа и внимание. Всеки става член на нейното семейство.

„Свежите бузи, умело напудрения нос и добре очертаните очи не са най-главното в изкуството, за да бъдеш привлекателна. Красотата зависи от друго – доброта, ум и разбира се въображение, без, което ефектна жена няма да станеш“.

Кой може и иска да постъпва като Софи?!

Тя използва всичките си качества, за да постигне това, в което вярва. Лорен винаги е действала като актриса. За нея брака, семейството и децата са произведения на изкуството.

„Жена уверена в своята красота, ще съумее, в крайна сметка, да убеди в нея всички останали“.

Софи използва умело дрехите си, за да подчертае своите предимства. Избира цветове и стилове, които отразяват нейната вътрешна същност и усилват чертите на характера ѝ. Облеклото ѝ винаги е „работило“ за нейния имидж. На всяка възраст тя умее да изглежда стопроцентова жена.

„Когато приятелите ми напомнят, че вече съм на 60 години, аз самата не мога да повярвам в това. Имам чувството, че съм на 12 години. Навярно съм останала в тази детска възраст и гледам на света с широко отворени очи. На мен ми е все още интересно да живея. Благодарна съм за всеки изминал ден, за възможностите да откривам нещо ново …. Ако успеете да запазите детето във вас, тогава най-доброто в живота ви тепърва предстои…“

Венета се прибираше у дома. Качи се на маршрутката и потегли. Оставаха ѝ още две спирки, когато видя човек лежащ на асфалта.

Той бе на средна възраст, облечен прилично. Изобщо не приличаше на пияница или скитник. Дори очила имаше на лицето си.

Венета бързо слезе от колата.

Човекът бе изпаднал в безсъзнание. Не реагираше на докосване и повикване.

„Нима само аз съм забелязала човекът лежащ на асфалта“? – помисли си тя.

Огледа се наоколо, но видя само забързани хора.

„Нима е мъртво пиян? – продължиха неспокойните ѝ мисли – Изключено. Хора, кажете как поставяте диагноза на един паднал човек, докато минавате край него. Ами ако това е инсулт?“

Докато чакаше бърза помощ от там минаха стотици хора.

Искаше ѝ се много по-бързо да дойде линейката и лекар да се погрижи за този нещастен човек.

„Нима тези хора наоколо имат проблем със зрението“? – отново възнегодува тя.

Помогна и млад човек, който излезе от едно малко магазинче. Тя бе забравила, как се вика бърза помощ по телефона, та той звънна вместо нея.

– Благодаря ви, – каза Венета.

– За какво ми благодарите? И аз съм като вас минаващ от тук.

Тя не можеше да не благодари, защото в тази ситуация се чувстваше безпомощна и сама.

От ближния зависи нашият живот. А кой е нашият ближен? Това не са ли хора, които се нуждаят от помощ ни?

Група учени от Вашинктонския университет са завършили продължително изследване  за влиянието на различните температури върху телата на хората.

Специалистите посочват, че усещането на леко втрисане, съпровождащо част от хората в целия им живот, води до определени хормонални изменения, влияещи на продължителността на живота.

Биолозите са открили, че средната температура на човешкото тяло на възрастен човек коригира продължителността на живота.

Провеждайки експеримент, в който са взели участие 24 жени и мъже на възраст 49 години, изследователите са изяснили ред характерни особености.

По мнението на учените, хормоналните изменения в организма на наблюдаваните хора забавя метаболизма, което им позволява да запазят енергията и топлината си.

Изследователите, ръководени от Джон Пани и Клаудио Граси доказали, че диета с ниско съдържание на калории, увеличава броя на стволовите клетки в мозъка, подобрява паметта и способността за учене.

Излишната захар уврежда мозъка. А именно – спира възпроизвеждането на стволовите клетки на хипокампуса – мозъчна област, която е отговорна главно за паметта. Тези клетки са от решаващо значение за ученето и паметта.

Нервните стволови клетки, са необходими за поддържането на функциите на мозъка. С течение на времето, ако те имат малко или лошо функциониране, това допринася за спад в когнитивната функция при пациенти в напреднала възраст.

Проучването показва, че излишъкът на глюкоза в мозъка, например, в случай на диабет, застрашава функцията на тези клетки, което намалява тяхната способност да се възпроизвеждат.

Излишната захар изгаря клетъчните резерви, които помагат на мозъка да произвежда нови неврони. По този начин, се получава по-малко нервна регенерация с последващо отрицателно въздействие върху когнитивните функции.

Изследването показва, че неправилното хранене и голямото количество захар, което ние дори не забелязваме в сладкишите, газираните напитки, продукти за бързо хранене, влошат когнитивната функция на мозъка.

Зебровият амадин, от семейството на чинките, може с песни да управлява развитието на пиленцата си в яйцата. Дори да ги адаптира ги спрямо горещия климат.

Ако околната температура е над 26° C, в последните дни преди излюпването майката от време на време издава специален писък, който забавя растежа на пиленцата. Така те се оказват много по-устойчиви спрямо своите събратя с нормални размери.

Същите резултати учените са получили в лаборатория, пускайки на яйцата същия писък.

Адаптацията се проявява също и във второто поколение, когато женските тежащи много по-малко в ранна възраст, излюпват повече птиченца.