Изследователите, ръководени от Джон Пани и Клаудио Граси доказали, че диета с ниско съдържание на калории, увеличава броя на стволовите клетки в мозъка, подобрява паметта и способността за учене.

Излишната захар уврежда мозъка. А именно – спира възпроизвеждането на стволовите клетки на хипокампуса – мозъчна област, която е отговорна главно за паметта. Тези клетки са от решаващо значение за ученето и паметта.

Нервните стволови клетки, са необходими за поддържането на функциите на мозъка. С течение на времето, ако те имат малко или лошо функциониране, това допринася за спад в когнитивната функция при пациенти в напреднала възраст.

Проучването показва, че излишъкът на глюкоза в мозъка, например, в случай на диабет, застрашава функцията на тези клетки, което намалява тяхната способност да се възпроизвеждат.

Излишната захар изгаря клетъчните резерви, които помагат на мозъка да произвежда нови неврони. По този начин, се получава по-малко нервна регенерация с последващо отрицателно въздействие върху когнитивните функции.

Изследването показва, че неправилното хранене и голямото количество захар, което ние дори не забелязваме в сладкишите, газираните напитки, продукти за бързо хранене, влошат когнитивната функция на мозъка.

Зебровият амадин, от семейството на чинките, може с песни да управлява развитието на пиленцата си в яйцата. Дори да ги адаптира ги спрямо горещия климат.

Ако околната температура е над 26° C, в последните дни преди излюпването майката от време на време издава специален писък, който забавя растежа на пиленцата. Така те се оказват много по-устойчиви спрямо своите събратя с нормални размери.

Същите резултати учените са получили в лаборатория, пускайки на яйцата същия писък.

Адаптацията се проявява също и във второто поколение, когато женските тежащи много по-малко в ранна възраст, излюпват повече птиченца.

Любовта не е просто „усмихнато“ приятелско отношение към хората. Могат и да ви се усмихват, но когато работата стигне до дела, всички изчезват или ви казват, че нужда ви е ваше лично дело.

Това не е само положително отношение. Любовта може и трябва да бъде строга, взискателна, дори горчива, а истината да казва в очите.

В нея няма мотиви за алчност, жажда за власт или така да бъде“ по моему“. Това не е любов, а чувство за притежание, егоизъм и грижа за себе си.

Наличието на любов е мярка на зрялост и показател за улегналост и разсъдливост. Важно е да се стремим да растем и развиваме духовно и да не спираме този процес.

Детето се отличава с егоцентризъм. С възрастта  и възпитанието то трябва да излезе от него. И когато стане възрастен да бъде готов, да умее да обича, да приема и носи отговорност.

Когато Исус е дошъл на земята, Той е правел всичко от любов. Учел, служил, изобличавал и накрая дал живота Си за всички. Исус трябва да бъде пример в това за нас.

Истинската любов се проявява, тя не остава скрита. Не прилича на фойерверки, които будят възхищение, а после изчезват. Любовта действа, а не бездейства. Това действие положително влияе на обекта, за когото е предназначена.

Васил и Лальо за пореден път обсъждаха злободневните клюките в страната. За тях това бе ежедневие.

В пенсионна възраст какво друго може да прави човек?

– На какво ти напомня борбата с корупцията в България? – попита Васил.

– Това е продажност, деморализация и поквара на длъжностните лица, – недоволно констатира Лальо.

– На мен ми прилича на риболов по канала „Лов и риболов“, – засмя се хитро Васил.

– Не те разбирам, – вдигна вежди Лальо. – Какво имаш в предвид?

– Много е просто, – плесна с ръка крака си Васил. – Хванали, показали и освободили.

Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.