Даниела вдигна очи и се загледа през прозореца. Беше започнало да се смръчава. Клоните на дърветата се открояваха в бледото небе.

– Винаги съм предполагала, – каза Даниела, – че между момчетата съществуват много близки приятелства. Като между Давид и Йонатан.

Емил сви рамене.

– Имал съм приятели, разбира се, но с никой от тях не останах заедно през годините. Нямам такъв приятел, който да нарека истински.

– Жалко, – каза Даниела. – А не съжаляваш ли, че е станало така?

Емил се позамисли:

– Бих искал да имам много приятели.

– Но ти можеш да имаш много приятели, хората на твоята възраст се сприятеляват толкова лесно.

– Не и аз, – възрази Емил. – Това, което искам, е само …..човек, който да ме разбира и подкрепя в живота.

Даниела взе чашата си кафе, отпи от нея и каза:

– Радвам се, когато успея у някого да предизвикам размисъл.

Двамата бяха интересна двойка. Емил беше на 25 години, строен млад човек, а Даниела стара жена, с посребрени коси. Често се събираха на кафе. Емил, често идваше за съвет при нея, тя му бе като майка, защото неговата бе починала много рано. На старата жена и беше приятна неговата компания. Понякога с въпросите си я връщаше в миналото ѝ.

Скоро го беше зарязала приятелката му, но Емил още таеше надежда, че тя пак може да го потърси.

Той беше навел глава и съсредоточил погледа си в една точка. След малко продължи мислите си на глас:

– Как става така, че човек се увлича по някой, който не го прави щастлив? Ти не си била щастлива с него, нали?

Тя му беше разказвала за голямата си любов, но …. беше останала сама.

– Не, не бях щастлива.

– Много ми е интересно, това не го ли осъзна още в началото, имам в предвид, че нищо няма да излезе от връзката ви?

– Много често се случва да обикнеш неподходящ човек и да продължиш да го обичаш с надеждата, че нещо ще се промени. Бях влюбена в него до уши. Обичах го толкова много, че той беше единствения човек, когото исках да виждам. Всичко друго нямаше значение. Като си помислих за болката, която щях да изпитам, ако се откажех от него, изтръпвах и за това упорствах.

Тя се върна в спомените си. Той я изостави само заради това, че родителите му не бяха я одобрили. След това тя чу, че забягнал с някаква проститутка и се оженил за нея. Мислите ѝ хвърлиха тъжна сянка върху лицето.

– Съжалявам, – каза Емил. – Не трябваше да те разпитвам.

– Аз не съжалявам, – отвърна Даниела. – Виждаш как човек взема големи решения, когато не е на себе си и греши. Внимай, не позволявай така да ти се замае главата, че да объркаш живота си.

Какво можеше да ѝ каже. Той обичаше, но не беше обичан. А когато човек е така, много боли …..

Не знам до къде е стигнал живота ви днес. Но вие не можете да бъде далече от Бога. Може би не сте били на църква от седмици или си мислите: „Аз не чувствам Божието присъствие в живота си.“ Тогава искате ли се свържа отново с Него?
Има нещо, които трябва да направите, за да се върнете към Бога.
Навярно има момент, когато ви писва от живота, смятате, че нищо хубаво няма да ви се случи? И си казвате:
– Не ми харесва това. Уморен съм, стресиран съм през цялото време. Разочарован съм. Животът ми е претоварен. Не мога повече да съм далеч от Бога. Защо Бог позволи да стигна до това?

Защото Той ви обича прекалено много и няма да ви позволи да останете така. Бог не желае да изгубите живота си.
В молитва усещали ли сте, като че Бог е на милион километри от вас или има някакъв воал между вас и Бога?

Греховете ви са ви отлъчили от Бога. Но ако се чувствате далеч от Бога, Той ви чака да признаете греха си, така че да имате връзка отново с Него.
Промяната ще настъпи във вас, когато сърцето ви се движи от егоцентризъм към Богоцентризъм. Тази промяна не става за една нощ. Бог ще работи за вас през целия ви живот. Но вземете решение, за да започне процеса.

Новите 3D виртуални обекти могат да се пипнат с голи ръце и да се почувстват, благодарение на звукови вълни.
„Тактилната холограма“ е събиране в едно на допир, звук и изображения. Тя дава възможност най-дълбоко да се потопите в виртуалната реалност.
Способността да се почувства формата на виртуални обекти може да помогне на лекарите в изследването на човешкото тяло, а на посетителите в музеи безопасно да изучават и докосват виртуални копия на безценни експонати.
Група учени от университета в Бристол са усъвършенствали предишната технология UltraHaptics. Сега, високочестотни звукови вълни, се излъчват от масив на миниатюрни високоговорители и създават усещане за докосване на плаващия във въздуха обект. Когато звукът идва до ръцете, силата на вълните оказва натиск върху кожата.
За да се създаде най-реалистично усещане за обекта, Ben Long и колегите му използват сензор за проследяване на точното положение на ръцете на човека. Имайки подробна информация за положението на ръцете по отношение на виртуален обект, ултразвуковата система може да предаде желаната честота в точно определено време, което дава усещане за допир.
Един от разработчиците Sébastien Kuntz казва: «Без докосване, всичко е като в сън, не можете да усещате околната среда. Можете да я гледате, но нямат обратна връзка“.
Досега учените са тествали няколко форми, включително сфери и пирамиди. Long обяснява, че нивото на детайлност на виртуалните обекти е ограничен, но с използване на различен брой високоговорители, можете да се подобри разделителната способност. Учените не планират да добият идеално сходство. Мозъкът „ще дорисува“ сам липсващи детайли.

Не се благодари само веднъж в живота или на празник, само защото е наречен празник на благодарността. Това трябва да бъде навик на всеки човек. Колкото по-дълбоко разбираме Божията любов, толкова по-благодарни започваме да ставаме.
Можем да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, защото Бог е в контрол. Той може да отдели доброто от злото. Може да обърне глупавите ни грешки, които правим, в нещо важно за нас и другите. Без значение какво ще се случи, Бог няма да спре да ни обича. Има стотици неща, за да бъдем благодарни при всякакви обстоятелства, дори когато обстоятелствата не ни изглеждат добри.
Благодарността винаги изгражда по-дълбоки връзки между нас и други хора, и между нас и Бога.
Ако искате да бъде по-близо до някой, започнете да му благодарите. Напиши му малки бележки за насърчение.
Библията ни казва: „насърчавайте се един друг и се изграждайте едни други“. Като насърчаваме другите, ще открием, че Бог изгражда в живота ни, дълбоки взаимоотношения с Него и останалите хора.

Много хора вярват, че електромагнитните вълни, излъчвани от всички видове електронни устройства, лошо влияят на организма, те причиняват болка и различни заболявания. Синдромът на електромагнитна свръхчувствителност (SEG) е наричено заболяването свързано с тези явления.
Но дали то съществува в действителност?
Повече от 3 милиона души вярват, че те страдат от свръхчувствителност, заради това, че при тях се появява алергии към микровълнови печки и радиовълни, които излъчват електронни устройства: мобилни телефони, телевизори, компютри и дори WiFi-рутери.
Такива устройства са източници на нейонизиращи радиационни излъчвания, които имат твърде ниска честота, за да причинят вреда на човек. Въпреки това, на хората страдащи от SEG им се приписват симптоми при облъчване на ниско ниво като главоболие, сънливост, гадене, дори усложнения при дишане и парализа. Въпреки това, те се опасяват, че радиацията може да причини рак и психични разстройства.
Здравните организации в САЩ, Великобритания и Европа твърдят, че до сега не са могли да докажат връзката между електромагнитните вълни на технически устройства и изброените симптоми.