Петър посрещна Младена с думите:

– Майка ти идва днес.

– Как е тя?

– Странното е, че не каза какво иска и за какво точно е дошла.

Младена го погледна озадачено и навъси вежди:

– Защо все си мислиш, че когато идва, иска нещо?

Петър само вдигна рамене, а съпругата му продължи настървено:

– Видяла е, че не съм в къщи и е решила да пообщува малко с теб. Какво лошо има в това?

Петър се плесна по челото:

– Бях толкова зает да се справя с нейните очаквания, че пропуснах възможността просто да се насладя на нейното присъствие.

Най-лошото е, че ние постъпваме така с Бога.

Увличаме се така от нещата, които правим за Него, че забравяме нещо много по-важно.

Да бъдем с Господа и да се наслаждаваме на Неговото присъствие.

Когато служим на Исус, принасянето на плод не изисква огромно усилие.

Ако отделим време да бъдем с Него и да се наслаждаваме на присъствието Му, Той ще отгледа плода си в нас.

Дани не преставаше да се среща с приятелите си. Това, че бе единствения женен между тях, не пречеше на общението им.

Защо приятелите му не бяха избрали своите половинки?

Всеки от тях предпочиташе порнографията, която ги водеше до безразборен секс.

Един ден Станчо попита:

– Дани, как можеш да правиш секс с една и съща жена през цялото време?

– Не е ли много скучно? – добави своя въпрос и Камен.

Дани се усмихна и отговори:

– Не правя секс с една и съща жена през цялото време.

Всички го погледнаха изумени, а погледите им молеха за обяснение.

– Диди не е същата жена, за която съм се оженил.

– Как така? – както винаги нетърпелив и прибързан се обади Наско.

– Тя израства духовно и се променя, – уточни Дани, – а това допринася и за моя растеж. Ние не сме същите хора, когато се оженихме. Както хубавото вино, така и нашата интимност узряват с времето.

Приятелите очакваха повече яснота и обяснения, за това Дани продължи:

– Ако непрекъснато пренебрегвате Божия добър план за секса, вие се задоволявате само с проблясъци на греховна страст вместо с ценните нажежени въглени на трайната интимност.

– Само проблясъци …., – измънка като събуден от сън Климент.

– Бог е създал секса, за да се наслаждаваме по най-добрия начин, – започна да доизяснява думите си Дани. – Това няма нищо общо с външен вид и представяне. Бог е основал секса на отдадената любов, която отразява безкрайната Му любов, която изпитва към всички онези, които се доверяват на Христос.

Приятелите на Дани наведоха глави. Тези думи ги попариха силно. До сега не бяха разбирали нещата така.

Надявам се при следващата им среща, Дани да не е единствения женен в групата.

Дебатът се развихряше, въпреки горещината.

Обсъждаше се лакомията. Чудеха се дали тя е грях или не.

– Та това е толкова нищожно нещо, – треперещият глас на Данаил изразяваше явно настроението му по въпроса.

– Крайно време е, изобщо да не се смята за грях, – отзова се неясно словоизлияние Дончо, докато натъпкваше цяла пица в устата си.

– Трябва ли да се изпитва чувството за вина, когато все още имам място в хранопровода си за още нещо? – попита пълничкия Спас.

– Е, лакомията не е чак толкова голяма работа, колкото и се придава, – усмихна се Крум.

– Все пак можеш да я изповядаш като грях, без да споменаваш името ѝ, – отбеляза Васил.

– Какво толкова? – опули очи Ставри. – Замиташ я под килима и се съсредоточваш върху истинските грехове.

– Това е объркваща тема от години, – сбърчи нос Тони. – Трябва да се променят и изяснят нещата относно това.

– Не ме интересува лакомията, – каза Братан. – не обичам много да ям, но виж за мързела не съм съгласен да го считат за грах.

Повечето се засмяха, защото знаеха прословутата „работливост“ на последния изказал се.

Странно, тези хора говореха така за греха, сякаш никога не са чели Библията.

Борката наперено изричаше:

– Боря се с тревожност и депресия всекидневно. Не съм психолог или терапевт, но искам да споделя с вас няколко съвета за психичното здраве.

Всички останали наостриха уши.

Борис се потупа по гърдите и заяви:

– Горд съм, че всяко едно от тях е било щателно изпитано в собствения ми живот.

– Давай, стига си го усуквал, – викна Григор.

– Добре де, малко по-спокойно, – повдигна важно вежди Борис.

Приятелите му се сбутаха, но запазиха мълчание. Искаха да чуят какво ще им каже.

– Първо, – Борката присви един от пръстите на лявата си ръка, – Сравнявай себе си с другите. Това е страхотна стратегия. Ако имате проблем с психиката си, прекарайте първата част от деня като превъртате социалните медии, търсейки хора, които са успели. След това се запитайте: „Защо аз не съм такъв? Малко ли съм работил? Или имам някакъв дефект, който пречи?

– Този е луд за връзване, – прихна Стамен.

– Второ, – Борис присви следващия си пръст, – Стойте по-дълго време пред екрана. Това да се разхождаш сред природата , да караш колело е губи време. По-добре дишайте в затворено помещение, полузадушен, докато трептящите пиксели танцуват пред полузатворените ви очи.

– А стига бе, – нахвърли се върху него Атанас. – На кого ги разправяш тия?

Този път Борис не сви пръст, но се наведе малко напред предизвикателно и продължи:

– Представете си най-лошия сценарий. Попитайте се: „Кое е най-опустошителното или тъжно нещо, което може да ми се случи?“. След като си измислите най-лошия вариант, опитайте се да си го представите визуално. Например, как ще се почувстваш, когато се случи? Какво ще кажат другите? Колкото повече подробности отбележиш, толкова по-добре.

– Ти майтапиш ли се, – засмя се гръмко Кольо.

– Казах ви, че не съм експерт, – каза сериозно Борис. – Изпробвал съм старателно всяка от тези стратегии в собствения си живот, те все още не са донесли някаква полза.

– Ето това е, – плесна с ръце Никола.

– Но това е само, защото не съм ги направил както трябва, – възрази Борис. – Нищо не работи, ако не спазвате стриктно правилата.

Всички избухнаха в смях.

Строгото и сериозно лице на Борис се разчупи и той се присъедини с усмивка към останалите.

Васко се бе отчаял. Неудачи, неуспехи и провали го съпътстваха ежедневно.

– Животът в последно време нацяло се скапа, – мърмореше си той.

Той бе християнин и затова си казваше:

– Знам, че Бог е верен. Той е добър и ни обича, донася облекчение, почивка , мир и радост. Знам, че не съм сам, но толкова е мъчително да Го чакам да започне да действа…

И Васко си припомняше всички моменти в Библията, в които човек трябваше да чака и какъв бе резултата, когато прибързваше.

– Библейското чакане не е пасивно, – Васко продължи размишлява на глас. – Как да чакам тогава?

Това бе трудно разбираемо за него, но той не се отказваше така лесно.

Внезапно нова идея, се появи в мислите му и той тържествено заяви:

– Трябва да чакам Господа по начина, който Го почита. Тогава Той ще ме изпълни с надежда и ще ми даде сила да продължа, дори когато се чувствам като в тъмнина.

Бог наистина прави нещо ново в живота ни. Той проправя път в пустинята и изкарва потоци в нея.

Облегнете се на Него, Той няма да закъснее, за да ви покаже красивото, което е изработил.