Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

Веднъж при един християнин дошъл богат търговец и казал:
– Ще ти дам 100 монети, ако ми кажеш, къде е Бог!
На което християнина отговорил:
– Аз ще ти дам една монета, ако ми кажеш къде няма Бог.
Тогава търговецът се учудил:
– Тогава кажи ми какво е Бог? Как може да бъде навсякъде? Това не мога да го разбера!
Християнина казал:
– Бог е навсякъде, обхваща всеки атом. Той съществува в проявлението или непроявлението на вида. Бог се проявява в тези, които са изпълнени с мир, търпение, смирение, имат открито сърце, приемащи всичко за урок и съвет от горе. Затвореното сърце е далеч от Бога, защото то не смее да се довери на никого.
За да осъзнаеш Бога, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена постоянно за Него. Тогава ти ще промениш себе си, а заедно с теб и всичко наоколо.

През 2002 г. мадагаскарският футболен клуб «Стад Олимпик Л’Емирн» се борел да стане национален шампион. Но в предпоследния си мач, поради спорна дузпа, загубил шансовете си да спечели тази титла.
В знак на протест в последния мач против клуб «АС Адема»  футболистите от «Стад Олимпика» още от самото начало на мача започнали да вкарват топката в своята врата.
Крайния резултат в полза на «АС Адема» бил 149:0. Той станал световен рекорд по брой голове.

Това неудобство го имаше още с наемането на павилиона. Тогава беше по-млада, но сега годините си казваха думата. Става дума за най-обикновена тоалетна. Такава имаше само в близката гара.
Заключи вратата и се насочи от другата страна на гарата. Наближаваше, когато се стъписа. Очите й се уголемиха, а страхът придвижи краката назад. Устните й бавно се раздвижиха, а звукът излязъл от тях, едва се чу:
– Господи!…Това не може…
Страхът обърка мислите й, залюля едрото й тяло и тя едва се задържа на краката си.
Не почака да я подсещат и с невероятна бързина се върна в павилиона, забравила на къде е тръгнала.
Съседката от съседнодното магазинче погледна уплашената й физиономия и загрижено я попита:
– Какво ти става? Да не ти е лошо?
Жената стъписано я погледна и още не успяла да се отърси от уплахата си каза:
– Знаеш ли кого видя? Невероятно…
Другата досетила се какво се е случило, усмихвайки се я запита:
– Да ни ти се е привидяла баба Петра? – усмивката й заля цялото лице. – И на мен ми се случи. Вървях към гарата и гледам… ама.. като жива, върви срещу мен и потропва с кривака си. Стреснах се, но след това внимателно се вгледах и разбрах, че е друга жена.
Другата въздъхна и успокоена каза:
– Изобщо не я загледах, уплаших се. Сърцето ми заби като камбана, – усмихна се и весело додаде, – плюх си на петите и бегом обратно тук.
Силен смях, като гръмотевечен тътен, се разнесе от двете жени. Хората минаващи наоколо ги гледаха и им се чудеха. А смехът дълго не секваше.

Понеделник всички възприемат като добър ден, тъй като след почивката лесно може да се влезе в работен ритъм.
За да добавят положителни емоции към живота, японските учени са изработили изумително нещо, хладилник,  на който трябва да се усмихнете, за да се отвори вратата му.
Всичко е много просто. Електрониката на битовия прибор е настроена, така че не само да разпознава лицето на собственика, а и да „разбира“ кога той се усмихва.
Тази система е наречена „брояч на щастие“ с надежда, че ще подбужда хората по-често да се усмихват. Този брояч значително ще повиши настроението, а така ще подобри и качеството на живота. просто ето така.