Всеки си има място и време на изява. На всекиму своето. Камъкът пада надолу, огъня се издига нагоре, маслото изплува над водата.

Колкото и да се сгъстяват облаците над земята, влече ни към небесната родина, към невидимата светла обител. Така са мислили и древните.

Аристотел е твърдял, че всяко нещо под слънцето си има свое „естествено място“, към което се устремява с неустоимата сила на своето естество. В този закон философа е видял тайната на движението: всеки се движи, защото го влече неговото „естествено място“ и когато го намери, сдобива се с покой.

Нашата „естествена тежест“ ни влече към Родината, която е на небето. За човека е естествено да бъде с Бога. Това е нашето нормално състояние. Затова се тревожат и се вълнуват сърцата ни.

Копнеем за истинската чистота и святост и за незабравимия Лик на нашия Отец. Нашият копнеж е за небесното Отечество, за което придобиваме право на земята.

Исландия предлага нов начин за справяне с вредните емисии и глобалното затопляне. Учени и инженери, работещи на големите електростанции в Исландия, за първи път превърнали емисиите на въглероден диоксид в камък.

Такива емисии с помощта на уникална технология „се изтеглят в земята“ и стават твърди. Това дава възможност за рециклиране на CO2 в земята, без риск, че отпадъците могат да проникнат във въздуха или да се взривят.

Hellisheidi в Исландия е най-голямото световно геотермално съоръжение, което осигурява енергия за Рейкявик. Енергия се получава за сметка на изкачване на вода нагрята от вулкан, която задвижва турбини. От това действие се изхвърлят вулканични газове, включително и CO2.

Пилотният проект Carbfix  превръща емисиите, които преминават през базалт, в камък. При преминаване на въглероден двуокис през базалтов газ, той се превръща в твърд базалт само 2 години.

Инженери и учени са разработили система за връщане на вулканичните газове, включително и въглеродния диоксид обратно в земята, и това е съвсем безопасно.

Много викторианците са вярвали, че с помощта на вода може да лекуват травми и заболявания, а също така да се увеличи и общото самочувствие.

Това често ги принуждавало да ходят до потоци и реки, където те вземали специална вана.
Тези реки и потоци често са били надалеч, така че на хората им се налагало да пътуват цели седмици, а понякога и месец.

За да се опростят водните процедури, били измислени специални люлеещи се вани с високи брони. Това е било направено специално, за да може човек да разкачи ваната за да симулира движението на водните потоци в реката.

Превърнало се е в традиция, тъмните петна на повърхността на Луната да се наричат морета.

За да го наименуват, често използвали нещо свързано с вода. Например, Море на дъждовете. Понякога използвали и състояние на душата, като Море на спокойствието.

Когато съветската автоматична станция „Луна-3“ предала първите изображение на обратната страна на Луната, там забелязали още две петна, едно от които решили да кръстят море Москва.

Много астрономи се възмутили, защото това нарушавало установения принцип за наименуване.

Французинът Oduen Dollfus успял да успокои всички, като забелязал, че „Москва“ в действителност е също състояние на душата.

Много гении си имат някаква страност. Лудвиг ван Бетховен съще не бил лишен от такава.

Този велик немски композитор, пианист и диригент, преди да седне да пише музика, поредния музикален шедьовър, си потапял главата в съд с ледено студена вода.

С времето този ритуал станал толкова естествена привичка за класика, че той не се разделил с него до края на живота си.