Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.

Трудно можете да намерите човек, който не обича диня. Сочни и сладки, те са отлично спасение от знойния пек. Всеки си мечтае да си отгледа сам диня. За целта е необходим определен климат. В някои части дините изобщо не растат или стават съвсем малки.

Представете си, че имате малка леха и всички необходими условия за отглеждане на дини. Но ние няма да отгледаме обикновена диня, а такава с квадратна форма.

Всичко, от което се нуждаем са семена и специална квадратна форма, за предпочитане изработена от пластмаса. Е трябва и много вода.

Ако мястото не е подходящо за отглеждане на бостан, намерете си такъв сорт, който добре да вирее на него.

Пластмасовата форма не трябва да надвишава 20Х20 сантиметра. В случая трябва да се осигури добра вентилация на въздуха и достъп на слънчевите лъчи, за да узрее динята добре. От тук следа, че на пластмасата не подхожда тъмен цвят. Желателно е формата да е здрава, за да противодейства на растежа в нежелателна посока. Най-добре е вашият контейнер да бъде от няколко съставни части, които лесно могат да се разглобяват. Това ще ви улесни, да го използвате и следващата година. Не забравяйте, че в горната част трябва да има отвор за дръжката на динята.

Първо си направете разсад от семената. Когато на растението се появят първите 4-6 листа, можете да го присадите, където няма сенчести дървета. Земята предварително трябва да се натори.

Отглеждането на дините е просто. Трябва да ги поливате често с вода и да ги покривате,ако нощите при вас са студени. Когато динята стане колкото топка за тенис, трябва да се премести в по-рано приготвената форма. В тази форма можете да слагате и други плодове. Всичко зависи от вашата фантазия!

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.

Боб Лич карал лекия си автомобил по малконатоварен път, край който нямало никакви градове и селища.
Когато температурата достигнала 50 градуса, колата на Лич попаднала в една цепнатина на пътя и била изхвърлена на мек пясък. Той бързо спрял. За първи път му се случвало, откакто пътешества в пустинята, да остане без вода.
Опитите да откопае колата спомогнали колелата още по дълбоко да затънат в пясъка. Лич знаел, че ако тръгне пеша, неговите шансове за спасение са нулеви.
Единственото спасение било да остане в колата и да чака някой случайно да мине от тук. Той прекарал там около два часа.
Изведнъж се появили трима човека, приличащи на бедуини. Лич не забелязал от къде са дошли, въпреки че се оглеждал постоянно наоколо. Те били облечени като пастири.
Поздравили се на арабски. Подали му кози мях пълен с вода. Това била най-хубавата вода, която бил пил някога. Помогнали му да извади колата, като я побутвали, докато Лич давал на заден ход. Изведнъж усетил твърдата основа на пътя.
Благодарил им и седнал в колата. Докато правел маневрата и излизал на асфалта искал да им махне за последно, но там нямало никой.
Наоколо месността била равна и се простирала на цели мили напред, но никаква жива душа не се виждала.
Лич си казал:
– Не ги видях кога дойдоха, нито кога си отидоха. Това са били Божии ангели изпратени да ми помогнат.

Американски учени открили, че инжектирането на вода в земата при добиването на нефт, предизвиква появата на земетресение.
Изводите на изследователите се основават на анализиране на сеизмичната активност в Тексас, Колорадо и Оклахома.
При производството на петрол в подземните канали  се инжектирали отпадъчни води. Сравнявайки тези данни с глобалните сеизмични данни, учените са установили, че причина за „ехото“ на големите земетресения в отдалечени части на света са локалните промени, предизвикани от отпадъчните води под земята.
По-рано земетресенията са се свързвали неднократно с човешката активност. При това в провоцираните земетресения били обвинявани не само добиващите нефт, но и работешите на геотермални станции.