Боб Лич карал лекия си автомобил по малконатоварен път, край който нямало никакви градове и селища.
Когато температурата достигнала 50 градуса, колата на Лич попаднала в една цепнатина на пътя и била изхвърлена на мек пясък. Той бързо спрял. За първи път му се случвало, откакто пътешества в пустинята, да остане без вода.
Опитите да откопае колата спомогнали колелата още по дълбоко да затънат в пясъка. Лич знаел, че ако тръгне пеша, неговите шансове за спасение са нулеви.
Единственото спасение било да остане в колата и да чака някой случайно да мине от тук. Той прекарал там около два часа.
Изведнъж се появили трима човека, приличащи на бедуини. Лич не забелязал от къде са дошли, въпреки че се оглеждал постоянно наоколо. Те били облечени като пастири.
Поздравили се на арабски. Подали му кози мях пълен с вода. Това била най-хубавата вода, която бил пил някога. Помогнали му да извади колата, като я побутвали, докато Лич давал на заден ход. Изведнъж усетил твърдата основа на пътя.
Благодарил им и седнал в колата. Докато правел маневрата и излизал на асфалта искал да им махне за последно, но там нямало никой.
Наоколо месността била равна и се простирала на цели мили напред, но никаква жива душа не се виждала.
Лич си казал:
– Не ги видях кога дойдоха, нито кога си отидоха. Това са били Божии ангели изпратени да ми помогнат.