Винаги мога да разчитам на Бога, че е с мен и чува молитвите ми.

Няма нужда да обмислям как звучат думите ми, когато се обръщам към Него. Бог винаги е готов да помогне.

От Него можем да се научим как да бъдем внимателни слушатели и как да обръщам достатъчно внимание на хората.

Бог ни дава умение да общуваме с другите така, че да им помагаме.

Той е истински пример за внимателно и любящо отношение.

Бог няма да отхвърли никого.

Нека бъдем добри слушатели, на които може да се разчита.

Иван Петров бе добър съпруг и се стараеше не само на работното си място, но и в дома си и все пак нещо куцаше в семейството му.

Винаги се прибираше след работа в дома си, но….. Жена му Христина имаше нужда не само от неговото присъствие. Тя желаеше да има сто процента от вниманието му.

Вероятно Иван не осъзнаваше това, защото след като се прибереше, веднага сядаше  пред компютъра. А жена му се опитваше да му разкаже по какъв начин е минал трудния ѝ ден.

Тя усещаше, че той не я слуша и само клатеше глава, като от време на време казваше:

– Да, да….

Но Иван отстоеше от нея на хиляди километри.

С течение на времето у Христина се насъбра толкова раздразнение и болка, че накрая те избухна:

– Чувствам се пренебрегната. Кого предпочиташ повече компютъра или мен?

Иван се опита да предотврати надигащия се скандал, като каза по-меко:

– Аз те обичам и с нищо друго не бих те заменил.

Но в крайна сметка Христина се почувства безпомощна. Тя започна да се отдръпва, а в замяна на това стана още по-неприветлива и свадлива.

Иван не може да разбере причината за нейното поведение и ѝ казва:

– В последно време си станала толкова мрачна, я се усмихни малко.

Но това не помагаше, а Христина се цупеше още повече.

Така измина доста време. Двамата започнаха да се отчуждават и да живеят като съквартиранти.

А колко по-добре би станало, ако след оплакването на Христина Иван бе казал:

– Вероятно е болезнено и неприятно да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това.

Ако Иван можеше да приеме чувствата и мнението на съпругата си, може би общуването във семейството щеше да се подобри.

Какъв мрачен ден. Облаците намръщено надничаха от небето, готови всеки момент да излеят мъката си и  да изяви яда си вероятно заради някоя своя несполука.

Настроението на Миладин сякаш бе в синхрон с времето. Днес той се сблъска с нещо, което се съмняваше, че може да направи добре. Колко пъти бе опитвал преди, но все не успяваше.

За да се предпази от неуспеха, легна пред компютъра и реши да изчака да види какво ще се случи.

– И този път ли няма да се заемеш с това? – попита го по-голямата му сестра. – До кога ще бягаш от отговорността да поемеш какъв да е ангажимент?

Тъкмо Миладин се готвеше да излее своята порция извинения, той беше майстор в това, когато сестра му го подхвана:

– Няма да приема извиненията ти. Много библейски герои са постъпват като теб, дори и самия Моисей.

– Како, – изръмжа предупредително Миладин.

И как няма да недоволства, когато нападаха любимия му герой от Библията.

Сестра му изобщо не обърна внимание на възражението му и продължи:

– И Моисей се оправдаваше дори протестираше: „Кой съм аз, че да отида при Фараона и да изведа израилтяните от Египетската земя?“

Миладин се сгуши във фотьойла. Той знаеше, щом почне сестра му, отърване няма.

– Това извинение на Моисей, – каза сестра му настървено, – прилича много на твоите: „Не мога да го направя. Ще се проваля. Нека си намерят някой друг“.

Миладин бе забравил вече всичките си оправдания и гледаше умолително сестра си. Сякаш очите му казваха: „Како, остави ме намира. Не мога. Нима не разбираш?“

– Миладине,  не трябва да се фокусираш върху своите недостатъци, глупаво е да си мислиш, че не си достатъчно умен, талантлив или опитен.

– Тогава какво да правя? – смънка Миладин.

– Виж, – каза сестра му вече по-кротко, – Бог не ни прави по-умни, нито по-талантливи, просто Той е с нас през всичко, което преминаваме.

Миладин стана неохотно, но вече бе решил, каквото и да става….

„Ще го направя, дори пак да се проваля. И ще го повтарям до тогава, докато успея“.

Тази нова решимост го ободри и той излезе от стаята….

 „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“.

Ако слушаме тези думи на Христос, ние осъзнаваме, че това са най-дръзките думи, които сме чували до сега.

На нас ни се иска точно обратното, дори и на по-духовните от нас.

– Аз искам да живея, трябва да изкарвам пари, нужно е да се обличам, да си изкарвам прехраната. Главната грижа в нашия живот не е  Божието Царство, а поддържането на собственото ни благосъстояние.

Ако Христос преобръща всичко с главата надолу, първо трябва да се разберем с Бога, защото най-важното в живота ни, не е да се грижим за всичко останало въобще.

„… Не се безпокойте за живота си“.

Нашият Господ казва, че е безсмислено да се тревожим толкова много за това, което е нужно за живота на тялото ни.

Христос не казва, че човек, който за нищо не мисли е блажен, а че Неговите ученици трябва да отделят специално внимание на отношенията си с Бога.

Може би е трудно на един християнин да позволи на Святия Дух да го научи да живее в съответствие с тези думи на Исус.

Визуалната информация силно влияе на човека.

Например, скоро бе установено, че мултипликационните филми по-силно въздействат от висококачествена фотография. Те карат хората да променят поведението и отношението си.

Наистина, снимките се смятат за достоверни в субективното възприятие. Но се оказва, че това не е най-важното.

Мултипликационните филми задържат вниманието на човека достатъчно дълго, за да бъде възприета цялата информация.

Това е доказано чрез експеримент. На доброволци показвали една от двете версии на една и съща презентация.
Презентациите били предназначени да разсеят мита за алтернативите енергии, по-точно вятърната енергия.

Презентациите имали еднакъв дизайн, текст, цвят и размер. В първата версия имало накуп брошури или професионални снимки на вятърни турбини, а във втората – мултипликационен филм.

На доброволците им трябвало повече време, за да разберат какво става във филма, за това вниманието на хората било по-дълго приковано към него, отколкото към снимките.