Архив за етикет: вкус

Ако можеше отново да се върне

imagesНе беше изложен на опасност от съдебно наказание. Бедността не беше надвиснала над него. Но ако се разкриеха някои обстоятелства, можеше да бъде презрян и щеше да стане позор за околните.

Ужасът да не бъде порицан изостряше паметта му. Силната памет принуждава човек да признае грешките си в миналото. Когато спомените засмърдят като отворена рана, миналото вече не е една отминала история, която може да се представи като подготовка за настоящето. Миналите грешки не са като обрулен плод от дърво. Те продължават да са пулсираща част от човека, която предизвиква тръпки, горчив вкус в устата и пристъпи на вина.

Съвсем нова форма беше придобило миналото му сега. Радостта беше изчезнала от живота му. Денем и нощем, без прекъсване, освен малка дрямка, спомените и страхът от предишният му живот се натрапваха пред очите му и той не виждаше нищо друго. Редуващите се външни и вътрешни събития се преплитаха. Дори и да се съсредоточеше само върху едното, другото не излизаше от съзнанието му.

Той отново се виждаше като млад човек в банка, с приятен характер, отзивчив и много добър в работата си. Тогава беше изявен млад член на калвинистка църква. Отново чуваше как го наричат „братко“. Виждаше се как говори на събранията. Спомни си, че възприемаше свещеническия пост като възможно жизнено поприще и проявяваше интерес към мисионерството. Това беше най-щастливия период от живота му. Би искал да се събуди и отново да се озове в онова време, а всичко останало да е само сън.

Малко хора се изявяваха като него по това време. Усещаше Божието водителство и виждаше признаците, че Бог го е създал с определена цел.

След това дойде промяната. Скоро беше поканен в един дом чието богатство се дължеше на преуспяваща търговия. Той усети нов повей. Мисълта, че е богоизбран, го подтикна към мисълта да обедини религиозните си заложби с успешния бизнес. Бизнесът се свеждаше до поддържане на заложна къща, преуспяваща по размах и печалба.

След запознаването с работата, той откри, че източник на изключителните печалби е безпрепятственото приемане на всякакви стоки, без строго документиране от къде идват.

Спомни си първите първите мигове, когато беше потресен от всичко това. Размислите върху тези неща доведоха до много молитва.

Бизнесът бе стабилен, с дълбоки корени, а печалбите бяха получавани от заблудени души. Къде беше границата?

Често си казваше: „Всевишния знае колко далече се намира моята душа от всичко това. Той разбира, че гледам на парите като средство да обработвам градината му“.

Метафори от подобен вид не липсваха в мислите му. Имаше и особени духовни преживявания, които го убеждаваха да запази работата си, като богоугодно дело.

Блясъкът на богатството се беше разкрил пред него, а потръпването стана някъде дълбоко в него. На него никога не му бе идвало на ум, че търговията има нещо общо със спасението на душите. И стана така, че той започна да води двойнствен живот. Бе убеден, че религиозната му дейност не бе несъвместима с поетата работа.

И сега, когато гледаше към миналото имаше същите доводи. Изминалите години ги бяха превърнали в плътна маса, претъпила нравствената чувствителност. Нещо повече. Сега, когато егоизмът се бе изострил, ала загубил вкуса си към наслада, душата му се изпълваше все повече със вяра, че прави всичко в името на Бога и е безразличен към собственото си облагодетелстване.

И все пак, ако можеше отново да се върне в младежката си нищета ….О, тогава би избрал да стане мисионер. Това за него беше истинското му призвание.

Вероятно има лицемери, които съвсем съзнателно парадират с вяра и чувство на преданост, за да заблудят света, но той не беше такъв. Той просто беше човек, чийто желания са по-силни от теоретичните му възгледи. Въпреки че с течение на времето беше съчетавал осъществяването на желанията си с възгледите си.

Благото, което би могъл да допринесе в името на Бога, през целия му живот, бе онзи маяк, давал насока на действията му. Че кой би могъл по-добре от него да използва парите и властта, която беше получил, от самия него? Кой може да се мери с него във възхвала за Божията воля? За него Божията воля беше нещо съвсем различно от неговата праведност. Тя налагаше да се разпознават враговете на Бога и да се използват само като оръжия на Божието дело или да се обезсилят, чрез лишаване от пари и влияние. Освен това, изгодно вложените пари в търговията, стават истински значими, когато се управляват от ръката на божи служител.

Всъщност подобни мисли не са по-малко свойствени за набожен човек, отколкото силните думи, прикриващи користни стремежи. Ако човек уповава на нещо друго, а не на собствената си алчност, неизбежно има съвест и ориентир, към който в общи линии се придържа. Този ориентир за него се свеждаше до служба на Божията воля: „Аз съм грешен и нищожен ….. само оръдие за употреба ,,,,. но нека бъда употребен“. Такъв беше калъпа, в който бе вкарал огромното си желание, да бъде значим и овластен.

А сега дойде мигът, когато възникна опасност този калъп да бъде напълно счупен и захвърлен.

Какво ли би станало ако с деянията, с които се бе примирил, за  да стане „по-силно оръдие“ на Бога, станеха повод да помръкне Божията слава? Ако това бе станало, той ще бъде изгонен от храма, като човек със съмнителни пожертвувания.

Хранене в ресторант на тъмно

6048Знаете ли, че има ресторант, в който хората се хранят в пълна тъмнина?
През 2004 г. в Париж бил открит ресторант Dans le Noir целия персонал, на който били слепи хора.
Посетителите обядват тук в пълна тъмнина. Те не знаят точното меню, така че отсъствието на възможност да видят храната, им дава шанс да почувстват пореднат порция по мириса и вкуса ѝ.
С течение на времето ресторанти от такъв вид, макар и под друго название, но с подобна идея, са били открити в много столици и по-големи градове.

Алтернатива на майонезата

UbC4QSNwYwwЕто ви три рецепти за приготвяне на смес заменяща майонезата. Опитайте, може да ви се харесат дори повече от самата майонеза.
1. „Чеснова“
За целта са ви необходими: 0,5 чаши кисело мляко; 0,5 чаши сметана; 1 скилидка чесън; 1 супена лъжица ситно нарязан копър; сол, смлян червен и черен пипер на вкус.
Чесънът се нарязва на ситно и се добавя солта. Разбърква се докато сместа добие пастообразен вид. Млякото и сметаната се разбъркват, продължавайки бъркането се прибавя чесновата паста, копарът, червеният и черен пипер.
2. „Зехтинова“
Нужни са ви: 4 супени ​​лъжици зехтин; 1 чаена лъжица горчица; 1 чаена лъжица захар; 2 супени лъжици лимонов сок; сол и смлян бял пипер на вкус.
Всички продукти внимателно се разбъркват.
3. “ Островкусна“
Необходими са ви следните продукти: 100 грама оцет 3 %-тов; 100 г растително масло; 3 скилидки чесън; сол, смлян червен и черен пипер  на вкус.
Чесънът се нарязва на дребно и се смесва с другите продукти.

Алкохол в сладоледа

4Възможно е, не всеки да се досети за вълшебните свойства на алкохолните напитки.Те не само повдигат настроението, но превръщат обикновената храна в специалитет.
Алкохолът придава на храната неповторим и с нищо сравним вкус и аромат.
Сладолед приготвен в домашни условия не трябва силно да се замразява.
Алкохолът намалява температурата на замръзване, за това охлаждаме спиртната напитка в хладилника.
Слага се малко алкохол в сладоледа, за да стане мек и кремообразен и не се образуват кристали.
Алкохол е нужен съвсем малко, само 3 чаени лъжички на литър.
Ако не искате да се изменя вкуса на сладоледа прибавете водка.
Амарето, Гранд Марние и други ароматни ликьори придават на сладоледа особен вкус.

Конякът на Бонапарт

Ако видите името на Наполеон Бонапарт върху бутилката това означава, че съдържанието ѝ е издържало от 12 до 30 години. Именно така трябва да обичаш коняка, за да нарекат на твое име такова съкровище.
Впрочем, Наполеон Бонапарт, ако вярваме на историците, въобще не е бил глупак да пие, особено отбрани спиртни напитки всеки ден имащи славата на „любимци на императора“. На първо място това се отнася за коняка „Курвуазие“.
През 1811 г. Бонапарт посетил склад на тази компания, намиращ се близо до Париж и опитал, след което от сърце похвалил местния коняк.
В резултат на това компанията „Курвуазие“ се превърнала в доставчик към императорския двор, а най-добрият от всички коняци – Курвуазие Наполеон – издържа от 15 до 20 години, без да се развали. От тогава конякът станал любима напитка на Наполеон – според слухове, прогоненият император от Франция взел със себе си на остров Елена няколко бъчвички с цената напитка.
Бил ли е това именно „Курвуазие Наполеон“ имащ ефектен вкус от подправки и букет свежи плодове, не се знае.