С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.

Вечерта на 27 юли се е провела произраелска демонстрация в Марсилия.
В демонстрацията в подкрепа на антитерористичната операция „Нерушима скала“ в Газа са взели участие повече от две хиляди души. Те са носели знамена на Франция и Израел.
Демонстрантите са се противопоставили на няколко десетки пропалестински настроени граждани. Тези групи са били разделени от полицейски кордон.
Това е първият произраелски митинг за 20-те дни на извършената операцията на Израелските отбранителни сили в Газа.

Синът е само на пет години, но в дома им има строг ред. Всяка вечер преди лягане майката чете на сина си от Библията, а бащата се моли с него.
Веднъж майката била много уморена и казала на сина си:
– Иди поискай от баща си да се помолите заедно. Днес съм много уморена, нека четенето от Библията да остане за утре.
Той отишъл при баща си и му предложил да се помолят. Бащата попитал:
– А мама чете ли ти от Библията? Нека първо майка ти да ти почете от Библията!
Синът отишъл отново при майка си и казал:
– Мамо, в Библията е написано, че жената трябва да се подчинява на мъжа си, а мъжът ти каза да станеш и да четеш от Библията. Така че ставай и да вървим да четем!

Една студена вечер Ломоносов, вече професор, вървял по една петербургска улица към дома си. Неочаквано, от една врата, към него се спуснали трима крадци.
Ломоносов грабнал двама от тях и им ударил главите. Те се строполили на земята, изгубили съзнание. Третият хукнал да бяга. Ломоносов го догонил.
– Какво искахте да правите с мен? – попитал го разгневеният професор.
– Да ви разсъблечем, – изкрещял неясно крадецът.
– А, ето каква била работата! Тогава събличай се. Сваляй всичко!
Крадецът треперейки свалил всичките си дрехи.
– Вържи ги на възел, – заповядал Ломоносов.
Крадецът безропотно изпълнил всичко, както му било заповядано. Ломоносов взел възела  и отивайки до най-близкия канал, хвърлил трофея във водата….

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?