Posts Tagged ‘болка’

Най-важните глаголи

сряда, юли 19th, 2017

woman1Кои са те?

Приемайте!

Всеки от нас има вещи или хора, от които силно се раздразва. Постарайте се да ги приемете изцяло и не се опитвайте да ги промените.

Тогава вашите страдания ще останат в миналото.

Давайте!

По-малко искайте, а повече давайте на хората. Това може да бъде грижа, помощ, знание и внимание все хубави думи.

И не чакайте награда за това.

Благодарете!

За хората и всичко около вас.

И ще почувствате ефекта на благодарността върху себе си.

Избавете се!

От обиди и гняв, от обвинения и всичко негативно във вашите мисли.

Именно в тях може би е причината за страданията и неприятностите ви.

Прощавайте!

Простете на всички, дори и на най-ужасните. И болката ви ще отмине с времето.

Радвайте се!

Усмихвайте се винаги, независимо на колко години сте.

Вършете всичко с усмивка и музика.

Чрез всички тези глаголи вие проявявате любов към хората.

Те са вълшебни глаголи, без които не можете да живеете в мир и разбирателство.

Първата брачна нощ

понеделник, юли 17th, 2017

1500312485-734284-641265Родителите на Алекс и Тереза ги посъветваха да прекарат първата брачна нощ в хотелска стая. И те се съгласиха, щяха да бъдат сами и никой нямаше да ги притеснява.

Когато влязоха в избрания хотел Тереза не можа да скрие възмущението си:

– Това хотел може ли да се нарече? Чаршафите подпечатани с печата на „Министерство на здравеопазването“, водата в банята бе хладка и на всичкото отгоре щорите изобщо не могат да се спуснат.

– А и този прожектор, който свети от съседния строеж, – въздъхна Алекс.

Като съпруг и глава на семейството, Алекс реши да въдвори малко ред.

Той стъпи на стола и реши по-силно да дръпне щората. Тереза отдолу гледаше и се чудеше как да му помогне, когато …..

Щората се откачи, поради силното дърпане, полетя към Тереза и я удари в окото.

– Трябва със студено да го наложим, – каза съчувствено Алекс, когато видя пострадалото око на съпругата си.

Извадиха от хладилника изстуденото шампанско и вместо да си пийнат от него, Алекс го наложи върху удареното око на Тереза.

На сутринта младата съпруга се огледа в огледалото и тъжно изпъшка:

– Сдобила съм се с огромна синина на лицето.

Алекс с болка погледна младата си жена.

Когато слязоха във фоайето, за да предадат ключа на стаята си, едни от служителите на хотела ги изгледаха с присмех, а други със съчувствие гледаха младата булка.

– Явно нощта е била доста бурна, – засмя се един от тях.

А друг прибави:

– Успял е да я насини дори …. Какво ли ги чака по-нататък?

А майката на Алекс, когато младоженците се прибраха в къщи, разбра всичко по своему. Тя отведе сина си настрани и тихо му каза:

– Сине, извинявай, че ти се меша, но това е отживелица от миналото. Дори и да не е девствена, това не е повод, да ѝ посягаш

Алекс се опита да ѝ обясни за запъналата се щора, но чувстваше, че не му вярва. Останалите също с недоверие се отнесоха към обясненията му.

Най-накрая на двамата младоженци им дойде до гуша да се оправдават.

И когато питаха Тереза какво се е случило, тя отговаряше:

– Съпругът ми ме наби!

Когато разума и чувствата са несъвместими

четвъртък, юли 13th, 2017

zhenshhina-u-oknaЗа петнадесет години Ина изживя един щастлив брак, но се случи нещо ужасно. Съпругът ѝ, нейният любим, бе ударен от кола и почина.

Тази загуба я караше да се чувства, сякаш и тя е умряла с него. Но децата, две момчета на 10 и 6 години, я караха все още да диша и да се движи.

Скоро след погребението Ина видя убиеца на съпруга си. Той дойде при нея и ѝ каза:

– Не ме разбирайте погрешно, но в тази ситуация аз не съм виновен. Вашият мъж изскочи на пътя съвсем непредвидено.

В този момент Ина го ненавиждаше.

„Колко е елегантен, в скъп костюм, – помисли си Ина, – а говори толкова много …. Нима не разбира, че сега най-важното е, че той е жив, ……а съпругът ми го няма“.

Ина го изгони, а след него захвърли пачката банкноти, които той се бе опитал да ѝ даде.

Скоро съдът оправда Георги, но не и Ина.

Мъжът поради угризения на съвестта се стремеше да помогне на осиротялото семейство. Носеше пари, продукти и играчки. Искаше да заглади злото, което бе причинил.

Ина дълго време отказваше да вземе, каквото и да е от него. Но парите … започнаха да не ѝ достигат, а децата така се радваха на подаръците му. И Ина се предаде, сякаш бе загубила чувствителността си. Болката се смени с безразличие.

„Правете каквото искате, аз умрях със съпруга си …,“- мислеше си Ина.

Постепенно Георги не само носеше нещо в това семейство, но започна да се застоява с децата и играеше с тях. Те тичаха радостно към вратата щом чуеха характерният му начин на звънене.

– Ох, Асене, Асене, – говореше вдовицата на мъртвия си съпруг, – ако можеше да видиш колко бързо твоите синове те предадоха!

А когато Ина сама го предаде, не можеше да каже, защо го е направила. Тя вече с нетърпение очакваше Георги, с много по-голямо от това на децата. И това много я плашеше.

Започна да си внушава:

– Той е враг! Георги е убиец!

Но веднъж след поредното внушение, спря след думата „убиец“, разплака се и промълви:

– Но аз го обичам!

Георги също обичаше Ина. Вече цяла година те бяха заедно. Той и предложи брак, но тя все още не се решаваше. Всеки път, когато бе в прегръдките му, се чувстваше, сякаш убива отново и отново Асен.

Но най-много се страхуваше от едно:

– Ако един ден децата узнаят, кой е Георги, дали ще ми простят?

Как трябва да отговаряме, когато ни плюят и удрят

четвъртък, юли 13th, 2017

imagesАко плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

Хора от кои професии са използвали ушната кал

понеделник, юли 10th, 2017

5913Ушната кал е намирала голямо приложение в миналото.

Средновековните преписвачи са вадели от нея пигмент за илюстроване на книги.

Преди восъчните нишки да станат достъпни за всички, шивачите смазвали с ушна кал краищата на нишките, за да не се движат и измъкват.

През 1832 г. в книгата за американските домакини се препоръчвала ушната кал като най-доброто средство за намаляване на болката от прободни рани от пирони или шиш.

Събудих се от хрущящ звук

неделя, юли 9th, 2017

2017-07-101499675664В Колорадо станал необичаен инцидент в летен лагер за тийнейджъри. Мечка нападнала спящия водач и го захапала за главата.

Деветнадесет годишният Дилън, който работел като съветник в лагера, се събудил около 4 часа сутринта от хрускащ звук и болка в главата. С ужас разбрал, че неговият череп е притиснат между зъбите на мечка.

Звярът се опитвал да го извади от спалния чувал. Дилан бил с група деца, с които бил на поход Glacier View Ranch.

Водачът на групата не се уплашил. Той започнал да блъска мечката. Шумът и виковете събудили останалите от групата, които спели под открито небе.

Хората започнали да тропат, пляскат и крещят на мечката и тя най-накрая си тръгнала.

Дилан бил изпратен в болницата. За щастие нямал сериозни травми.

– Никога не съм си мислил, че ще ме нападне мечка, – казал Дилън  в интервю. – Събудих се от хрускащ звук и силна болка …. Мечката ме бе хванала за главата и ме влачеше по земята. Започнах да удрям мечката със всички сили. Тя ме влачи пет метра, преди да намеря очите ѝ и да пъхна пръстите си в тях. Мечката ме пусна и избяга, уплашена от виковете на другите.

Безнадежден случай

понеделник, юни 26th, 2017

imagesВсичко в двора бе спокойно, когато се чу силен женски писък, който бе последван от отчаян и нестихващ плач.

Стамен току що бе изтичал в двора на Радка и бе казал:

– Бика смачка вашата Славка.

Радка без да се бави хукна след Стамен. Тя още от далече видя голяма тълпа, които се бяха скупчили на поляната. Стигна бързо до хората, разбута ги и падна до тялото на дъщеря си.

Славка бе цялата в синини. Едва дишаше. Петър, който също бе чул лошата новина, бе дошъл преди малко. Грабна дъщеря си и с отпуснатото детско телце се втурна към дома на доктор Занков. Радка залитайки последва мъжа си. Тя плачеше и се вайкаше:

– Боже, защо Славка……., не ми отнемай рожбата……как ще живея без нея…..

Докторът ги посрещна на прага на дома си. Мълвата бе стигнала и до него.

Пое Славка от ръцете на баща ѝ и я понесе навътре, за да ѝ направи по обстоен преглед. Двамата опечалени родители и малка група от следващите ги хора тръгнаха след доктора.

Той бе възрастен и як мъж. Какво ли не бе минавало пред очите му, но след като огледа малката Славка, отпусна безпомощно ръце.

– Много е натъртена, няма здраво място по нея. Ако съсирек стигне до сърцето…..това ще е краят. Не мога да направя нищо.

– Но, докторе, …., направете за Бога нещо, – едва сега очите на Петър се напълниха със сълзи.

Докато носеше дъщеря си в него гореше надежда, че докторът ще я оправи. А сега какво да прави?

– Най много до два дена….., – с болка промълви Занков. – Занесете я у вас, няма смисъл да остава тук….

Петър взе внимателно дъщеря си и тръгна бавно към дома си.

„Та тя е едва на седем години, – мислеше си той. – Какво е видяла от живота? Не мога да повярвам, че толкова весело и жизнерадостно дете ще си отиде така нелепо“.

Когато влезе в къщата си, Петър постави неподвижното детско телце на кревата и се загледа в него.

Баба Мита тропна вратата и запъхтяна влетя в стаята.

– Тичай, Петре, в кланицата и поискай една кофа бял дроб.

Мъжът се оживи. Баба Мита бе помагала на много хора. Бе излекувала, не един и двама безнадеждно болни, които медицината бе отписала вече.

След половин час Петър донесе пълна кофа с бял дроб.

Баба Мита и Радка започнаха да налагат дроба върху синините. Възрастната жена се обърна към Петър и каза:

– Донеси още бял дроб, този няма да стигне.

През половин час възрастната жена и Радка сваляха дроба, който се бе спаружил, от тялото на Славка и налагаха нов.

По едно време Славка отвори очи, но след това се унесе.

Борбата за живота на това малко момиченце продължи цели 20 часа. Постепенно синините по тялото на детето изчезнаха и то започна да диша по-спокойно.

След два дни Славка седеше на кревата и се усмихваше на околните.

– Ще се оправи, – шепнеше с благодарност Радка, която не бе спряла нито за миг и денонощно бдеше край дъщеря си.

Тъмни кръгове обрамчваха очите на майката, но тя бе щастлива, дъщеря ѝ щеше да живее.