Замислили сте се, как се изменя живота на космонавта в условията на безтегловност? В открития космос всичко е много по-различно, отколкото на Земята.
Какво се случва с човек в космоса?
Поради отсъствие на земно притегляне гръбначният стълб на човека става малко по-дълъг. По този начин е възможно човек да стане около 5-8 сантиметра по-висок.
Въпреки това, това не е толкова здравословно, както изглежда на пръв поглед.
Такъв “ растеж“ обикновено е придружен от различни усложнения, като например притискане на нерв или болки в гърба.
По-дългото пътешествие в космоса може да доведе до увеличаване ръста на човек с 3%.
Posts Tagged ‘болка’
В космос човек става по-висок
сряда, декември 11th, 2013Деца срещу жестокостите към животните
сряда, ноември 27th, 2013
Това момче на снимката се казва Лу Вегнер. Той е на 16 години.
Лу се снима във филми, пее и преди две години по време на снимки решил да поработи като доброволец в приюта за животни в Лос Анджелис.
- Моето сърце се разкъсваше от болка, – казва Лу, – когато виждах тези кучета как плачат в клетките си. Аз знаех, че скоро ще ги приспят…“
Лу станал свидел на това, как един тинейджър обесил кучето си, а друг хвърлял камъни по бременна котка. Той поискал тези „малолетни паразити“ да бъдат отведени в камерата, където „приспивали“ на никого ненужни животни.
Скоро след това Лу основа организация Kids Against Animal Cruelty – „Деца срещу жестокостите към животните“. Сега тази организация наброява 12 хиляди членове и 50 хиляди помощника. Има филиали в много щати.
- Ние сме войни, – казва Лу. – Ние воюваме за правата на животните.
През последните две години, Лу и приятелите му са успели да спасят от евтаназия 20 000 кучета и котки.
- Но толкова много животни „приспиват“ в Америка всеки ден, – с горчивина заявява Лу.
Неговата организация се бори активно срещу така наречената детска жестокост.
Това не е клевета
неделя, ноември 24th, 2013
Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
- Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.
Бих искала…..
неделя, ноември 10th, 2013
Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!
Спасители
неделя, ноември 3rd, 2013
Децата са много впечатлителни. Те улавят неща, които за нас възрастните остават почти незабележими.
Днес Деси и Пепи гледаха филмче, където рибката успя да се освободи от аквариума и отплува към морето пред дупката на тоалетната.
Изведнъж децата се сетиха за своята водна костенурка. Стана им много жално за нея. Извадиха я от аквариума и със съсредоточени и сериозни лица я пуснаха в тоалетната.
За щастие родителите забелязаха това навреме и измъкнаха нещастната костенурка от там.
След неуспешният опит, децата приближиха аквариума и Пепи със жален глас каза:
- Бедничката ми костенурка. …., – гледайки нещастно животинчето с болка продължи, - Ти никога няма да видиш морето.
Неотклонен
събота, ноември 2nd, 2013
Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
- Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
- Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
- Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
- Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
- Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
- Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
- Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
- Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
- Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?
Една лъжичка ванлия на прах
сряда, октомври 30th, 2013
Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.
Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.
Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.
Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.
Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.
Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.
Защо жените не искат да имат деца и да създават семейства
петък, октомври 25th, 2013
При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
- Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.
Какво четем и гледаме
четвъртък, октомври 10th, 2013
Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.
Поглед нагоре
сряда, август 14th, 2013
Разхождах се навън и осъзнах нещо много интересно. Не съм нито по-добра, нито по-умна, но нещо хубаво ме спохожда от време на време.
Би трябвали да се засрамя от мисълта, че знам всичко. Дори и да съм наясно с много неща в този свят, аз се чувствам изгубена в него.
Толкова много хора изпитват болка, независимо от това колко са умни и талантливи. Те плачат, тъгуват и са наранени. Но вместо да гледат надолу към реалноста, те вдигат поглед нагоре, накъдето би трябвало да гледа всеки.
Когато светът утихне, всички ние искаме едни и същи неща: уют, любов и спокойно сърце.
