Днес ние живеем в епоха на безотговорност, където никой не иска да признае, че  проблеми му са по негова вина. Всички сме станали жертви.

Щом е налице проблем, ние вече имаме някой, който е виновен за това. Обвиняваме правителството, медиите, нашите родители, училището, нашата ДНК, околната среда, всичко друго, но не и себе си.

Ние просто трябва да поеме отговорността си и да престанем да обвиняваме другите. Всеки път, когато обвиняваме някой друг, ние не признаваме истинския си проблем.

Ако сте изправени пред изкушение точно сега, вие никога няма да намери свободата си, ако не спрете да вините друг и не поемете отговорност за действията си. Спрете да обвинява други хора!

Невероятно е, че някои хора дори се опитват да обвиняват Бога за бъркотията в живота си. Никога Божията воля не противоречи на Божието Слово.

Ако Бог казва: „Не прави това“ в Библията, той никога няма да ви каже „да“, за да подкрепи чувствата ви. Не ми пука колко добро е усещането, когато слушате чувствата си, вместо на Божието Слово, защото тогава падате направо в капан.

Едно от най-честите извинения, които съм чувала, за да се оправдаят грехове, е: „Бог иска от мен да бъда щастлив, а това ще ме направи щастлив.“

Бог иска да бъдем щастливи. Но Той иска да бъдем повече свети, отколкото щастливи. Вие никога няма да бъдете напълно щастливи, ако игнорирате волята на Бог. Правилата и принципите в Библията не са там само за да направят живота нещастен. Те са там, за наше добро.

Най-щастливите хора в света са тези, които се придържа към това, което казва Бог и го следват, независимо от това какво казват чувствата им.

Трудно ли ви е било да повярвате на Божието Слово? Не просто да се съгласите с Него в ума си, но действително да вярвате това, което То говори, именно тогава това Слово ще работи за вас.

Имало е моменти, когато Божиите обещания са ме разтърсвали. Имало е време, когато съм се чувствала напълно победена и обстоятелствата край мен са били така ужасни, че ми е било трудно да повярвам, че съм „повече от победител“, въпреки че знаех, че това казва Бог за мен.

Какво да правим, когато умът ни отказва да повярва на обещанията на Бога? Размишлявайте над тези обещания.

Библейски да размишлявате означава, да мислите и да се отъждествявате с Божието Слово. Това означава, че вие размишлявате на определени места от Писанията и с ума си ги прилагате към вашите обстоятелства до тогава, докато това място от Писанията не се отпечата в съзнанието ви.

Такова размишление, както никое друго, по специален начин може да повлияе на вашия живот. Буквално може да преобърне всичко.

Да размишляваш означава, да отделяш време, в което се фокусираш към обещанията от Бога в Библията и това правиш, докато те не станат реалност за теб. В това има огромна сила.

Хората много обичат пророчества, чудеса и гадаене на сънищата.

Ако някой чудотворец или пророк подведе Божиите хора да следват  неговите богове, той е лъжепророк.

Човешкото сърце е измамливо и нас лесно могат да ни заблудят.

Но ако в сърцето ни гори любов към Бога, ние ще следваме истината, слушайки само Божието Слово.

По този начин Бог ни изпитва, колко Го обичаме.

Беше късен следобед. В църквата влезе добре облечен мъж и започна да се оглежда. Видя един мъж в работни дрехи и приближи към него:

– Извинете търся Иван Петров искам да се запозная с него.

– Аз съм, с какво мога да ви бъда полезен?

– Не вярвах във Бога, но търсех истината, – сподели мъжът. – Бог ме срещна, но чувствам, че нещо ми липсва. Може би имам таен грях, за който трябва да получа прощение. Това много ме измъчва.

– Вие вярвате ли в Бога? – попита Петров.

– Вярвам.

– Вярвате ли това, което е написано Божието Слово?

– Да. Вярвам.

– Покажете ми Библия си.

Мъжът с треперещи ръце извади своята Библия. Личеше, че е усърдно четена, на много места отделни пасажи бяха подчертани.

– Слушайте, – каза строго Петров, – ако бяхте мой син,  щях да ви напердаша. Вие не вярвате в Бога, нито в Неговото Слово.

– Но, как така…., – недоумяваше мъжът.

– Я отворете на Първо послание на Йоан, първа глава. Какво пише в седми стих?

Петров отвори Библията си на исканото място и бързо прочете:

– “ ……кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях“. Май това във вашата Библия го няма?!

Мъжът му показа, че точно този пасаж е подчертан в неговата Библия.

– Навярно там е изпусната думата „всеки“, – каза Петров.

– Не…., – изненадано разпери ръце мъжът.

– Тогава вие не вярвате, че Исус очиства“всеки“ грях?

Изведнъж мъжът се усмихна, той разбра какво Петров искаше да му каже. Да, той беше пропуснал именно тази дума.

– Много ви благодаря, – каза мъжът. – Не съм дошъл напразно при вас. Сега се чувствам напълно свободен.

Мартин дълго време изучаваше със съпругата си песента на различни птици.

Една пролетна сутрин той се разхождаше и от време на време се спираше да долови непознати звуци. Симфонията, която огласяше гората му напомняше думите на Исус.

„Внимавайте в това, което слушате“.

Мартин се замисли:

„Дали съм внимателен към думите на Бога? Слушам ли Го толкова съвестно, както птичите песни?“

Вниманието, което отделяме на Божието Слово, на проповедите и на гласа на нашия Господ, ни помага да растем.

Ако пренебрегваме всичко това, постепенно ще загубим контакта си с Бога и надеждата за Неговото царство.

Не губете слуха си спрямо Бога!