Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.

Пионер на евангелското благовестие в Китай бил Хъдсън Тейлър. Веднъж облечен в китайски дрехи стоял на брега на реката, очаквайки лодка.
Дошъл богато облечен китаец. Когато лодката взела да приближава, китаецът ударил Тейлър по главата и го повалил в калта.
По-късно Тейлър разказвал, че първият му импулс бил да удари китаеца, но Господ го избавил от това изкушение.
Когато лодката приближила до брега, китаецът внимателно се вгледал в Тейлър и разбрал, че е чужденец. Той не могъл да повярва на очите си и попитал:
– Защо не ме ударихте и вие?
Тейлър казал:
– Приятелю, лодката е моя. Качете се и ще ви откарам, където искате.
По пътя Тейлър разказал на китаеца за Божията любов и за Божия Син, който е разпънат на кръст заради греховете на всеки човек. Когато се разделяли, сълзи на покаяния и радост се стичали по бузите на китаеца.
Такава е силата на Евангелието, тя превръща враговете в приятели. Евангелието е Божествена сила в действие. То побеждава предубеждението, суеверието и езичеството. Сила, която доминира над човешкото сърце, волята, характера и живота. Това е истина, светлина, любов, търпение и святост. Помага за издържане срещу гонители, мъчения и смърт.
Евангелието е реална сила, която може да промени човешкия живот, дава му смисъл. Без него живота е жалък и вегетиращ.

Един човек щом повярвал в Господа поискал да спечели много души за Бога, но не можел да проповядва и да разговаря с хората. Той молел Бог да му открие как да направи това.
И скоро получил отговор. Имал добра платена работа, за това решил да поддържа двама мисионери, единият в Африка, а другия в Америка.
Бог изобилно благословил труда на мисионерите и те постоянно изпращали съобщения за нови придобити души. Това много насърчавало човека и той се трудел още по-усилено.
За да издържа семействата на мисионерите, му се наложило понякога да работи и допълнително, за това той често пропускал богослуженията в делничните дни.
Попитали го:
– Защо идваш само в неделя?
– Аз денем и нощем участвам в проповядването на благовестието и много хора се обръщат към Господа.
Запиталите го хора не разбрали първоначално за какво им говори, но когато им показал писмата на мисионерите, те разбрали всичко и благодарили за тази ревност към Бога.
Нищо не уподобява човек на Бога така, както благотворителността. Ако християнина има земни богатства, той трябва щедро да допълва човешките потребности на бедните и тези, които се трудят за разпространение на благовестието.
Ако нямаш богатство, направи го с молитва или с каквото и друго, което можеш да правиш, за да се прослави Бога и много хора да се спасят от гнета на греха.

Брюс Бартън разказва, как веднъж му се случило да изпълни важна задача в областта на журналистиката. Трябвало да напише серия от статии За евангелиста Били Санди.
Избрал три града. Разговарял с търговците, които му казали:
– По време на богослужение и след това хората идваха и си плащаха сметките, които са толкова стари, че ние отдавна ги бяхме отписали.
След това Брюс Бартън посетил председателя на търговската палата в града, където три години пребивавал Били Санди.
– Аз не принадлежа към никоя църква, – казал председателя на търговската палата, – и никога не съм влизал в църква, но ето какво ще ви кажа. Ако сега някой покани Били Санди в този град и ако знам за работата му това, което знам сега, и ако на църква не й достигнат средства за неговата дейност, само за половин ден бих събрал тези пари от хора, които изобщо не са влизали в църква. След като си замина, Били Санди остави много по-различна морална атмосфера.
Брюс Бартън искал да напише критични статии за Били Санди, но в своите статии му се наложило да отдаде дължимото на очистващата сила на християнското благовестие.
Същността на истинското християнство не е знанието, нито в силата на доброто, не и в повърхностната промяна на поведението, което изисква света, а в окончателно отхвърляне на греха.
Християнството не може да остане само  вътрешно душевно преживяване, то трябва да бъде живот пред очите на хората.