Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.

Виктор не обичаше да чете, както книги, така и уроците си.
Един ден учителката даде за домашно да прочетат разказа „Муму“ на Тургенев и да отговорят на въпроса: Защо кучето е наречено Муму?
Виктор реши да изхитрува. Той не прочете разказа, но попита баща си:
– Защо кучето са нарекли с такова неразбираемо име Муму?
Баща му отговори:
– Едно малко кученце отишло до замръзнало езеро. Поискало да пие вода, заблизало по леда, но му замръзнал езика. Накрая успяло да се отскубне, но част от езика му останал в леда. От тогава, то започнало само да мучи.
Виктор схвана същноста и на другия ден, когато трябваше да отговори на поставения въпрос за домашно, той смело разказа това, което  бе чул от баща си.
Целия клас падна от смях, а учителката по литература се гърчеше в истерия.
От тогава Виктор започна да чете и да учи уроците си.
Когато му напомняха за случая, той се усмихваше и казваше тихо на себе си:
– Благодаря ти, татко!

Защо едни представители на противоположния пол ни харесват, а други ни отблъскват?
Защо се случваа това е трудно да се отговори. Самата природа на половото влечение не е изяснена до край. А човешката психика понякога поднася сюрпризи. Но все пак се забелязват някои закономерности.
Едно от обясненията защо ние веднага изберете едни хора, а отблъскваме други се корени в нашите възприятия от детство. Те са от времето, когато ние все още не сме ги осъзнали или сме частично наясно с тях, но тези възгледи остават с нас за цял живота и имат силно въздействие, включително и по отношение на избора на партньор.
Смята се, че мъжете избират жени като майките им. Това се дължи на факта, че майката за всеки от нас е първият човек, към когото изпитваме силно емоционално чувство. По-късно в мъжкото подсъзнание образа на майката е определен като стандарт за жена и всички останали, той ще сравнява с нея. Ако майката е слаба, той би искал кльощави жени, ако пък е пълна – пълни. Разбира се, не всички неща са толкова прости, има и други фактори, които определят избора на мъжете и жените, но все пак сравнението със „стандарта“ винаги се прави.
А какво да кажем за жените? Дали тази теория се отнася и за тях? Жените избират мъже, които приличат на бащите им?
И да, и не.
Факт е, че жените често избират мъже, които приличат на бащите им не по външен вид, а по характер. Бащата на момичето е първият силно въздействащ емоционален образ от противоположния пол. Ако тя е в добри отношения с него, ще търси човек, който прилича на баща ѝ. Но ако са в лоши отношения, или такива, които изобщо не са съществували, жената приема за стандарт човек, който ѝ е направил силно впечатление в най-ранна възраст. Тя може съвсем да не го помни, но това остава в подсъзнанието ѝ като образ, който ще служи като модел за сравнение и отсяване на други членове от противоположния пол.
Често ние не си даваме сметка защо обичаме един човек, а другите отблъскваме. Нашето подсъзнание не може да бъде заблудено. Но той знае и помни всичко, което се случи с нас.
И въз основа на това знание взимаме решенията си.

Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:

– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..

Добри беше готов да избухне, но замълча.

– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.

Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.

До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул  думите на Добри, затова кротко добави:

– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.

Димитър погледна Добри и тихо каза:

– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.

Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….