В британската столица било открити необичайно заведение. На жителите и гостите на Лондон било предложено да се насладят на чаша бира в бар от шоколад.
В заведението присъстват всички елементи, характерни за традиционните английски заведения.
Тук има голям бар, дартс и телевизор. Бирата се налива в чаши, които после могат да се изядат. Чипсът се слага в шоколадови тарелки.
За създаването на шоколадовия бар е използвано около половин тон шоколад, а за направата му са били необходими три месеца.
През 1956 г. Томас Фицпатрик се напил в бар в Ню Йорк и се обзаложил, че ще успее да стигне до тук от Ню Джърси за 15 минути.
Той заминал за Ню Джърси, откраднал малък самолет от школата за летене и без светлини и радио се приземил точно пред бара.
Фицпатрик бил лишен от лиценза си на пилот и бил глобен 100 долара, тъй като собственикът на самолета не повдигнал обвинение.
Това не попречило на Томас да повтори това след две години, когато в друго заведение барманът отказал да повярва в истинността на историята му.
За да я докаже Фицпатрик отвлякъл друг самолет от същата школа и отново успешно го приземил в Ню Йорк, но този път съдът го наказал със шест месеца затвор.
„Караоке“ се е появило преди малко повече от 40 години, през 1971 г., но бързо става популярно сред обикновените хора, почти по цялото земно кълбо.
Първото караоке е изобретил японецът Дайсуке Иноуе. По това време той е свирел в музикални групи по барове и на партита.
Той помислил, че за публиката ще бъде по-забавно ако по време на почивките между изпълненията, дава възможност на зрителите да пеят известни песни в съпровод на музиката без думи.
Своето изобретение той нарекъл „караоке“, което означава „празен оркестър“. Заедно с приятели, те построили дървена кутия с плеър, микрофон и „ехо ефект“.
Когато посетителите в барове оценили много добре изобретението, приятелите решили да отворят своя собствена фирма.
И това дало резултат. първите. Първите 11 устройства на новообразуваната фирма се продали почти веднага. Фирмата се разраснала.
Само че японецът не патентовал изобретението си, другите фирми се възползвали от него и станали сериозни конкуренти.
Компанията открита от Дайсуке Иноуе, след 15 години фалирала.
През 2004 г.Дайсуке Иноуе бил награден с Иг Нобелевска награда за нов начин на общение, който кара хората да се търпят едни други.
Това е един много красив район на Буенос Айрес в Аржентина.
Туристи от цял свят се стичат тук, за да видят цветните къщи и да вземат уроци по танго.
Проблемът е, че цветните къщи, които примамват туристите от брошурите, са разположени на една и съща улица, която е доста малка и опасна за разходка.
Много хора разказват за кражби на улицата и измами в местните барове и ресторанти.
Ако вие знаете, че безплатното сиренце е само в капана, то американците са склонни да вярват, че „няма такова нещо като безплатен обяд“ – There Is No Such Thing As A Free Lunch.
В действителност безплатен обяд са могли да получат през 1840 г. в месните барове, ако си поръчат бира.
Храните, които се предлагали като безплатни със питието били много солени, от което жаждата на клиентите се засилвала.
В резултат на това, икономията в случая водела до изразходване на средства, които превишавали по стойност един обикновен обяд.
Тази практика действа и сега по целия свят.
Например, ако си поръчате бира в Дъблин или Единбург, за сметка на заведението ви предлагат солени ядки.
Бъдете внимателни!