Факт е, че в Сан Диего се намира кораб „Сан Паскал“, който изцяло е направен от бетон. Дължината му е 131 метра, а Че Гевара го е използвал по време на революцията, където е държал пленените през 1920 година.

Този кораб е проектиран като петролен танкер, но по-късно се превръща в хотел, а след това станал склад и накрая наблюдателен пункт.

През 1990 г. този хотел е придобил статус на хотел. След това започва да се определя като удобен кораб с ресторант и бар. Да попаднеш в такова заведение, можеш единствено с лодка.

Сега този кораб е изоставен, а в неговите трюмове все още се пази захар, чиято миризмата може да се усети от далече.

В металните кораби има един малък недостатък. Те са склонни да ръждясват и изискват внимателна поддръжка.

Бетонните варианти практически не ръждясват и не изискват разходи по време на употребата им.

Бог приема почестите, но не защото се нуждае от тях, а защото знае, че с тях няма да е справим. Достатъчно ни е съвсем малко ласкателство и ние вече копнеем за цялата слава.

Похвалите предизвикват завиване на свят и размекват мозъците ни. Ако продължим в същия дух, ще започнем да си мислим, че за спасението си имаме някакви заслуги. Много скоро забравяме, че сме прах и сме спасени от греха по благодат.

И тогава започваме да се молим като фарисея:
– Благодаря ти, Господи, че в света има такива хора като мен. Този мъж там на ъгъла се нуждае от социални помощи, но аз не. Тази улична проститутка има СПИН, а аз го нямам. Пияницата прилегнал край бара има нужда от алкохол, но аз не се нуждая от него. Благодаря ти, че в света има такива хора като мен.

За щастие на това място имаше човек, който не жадуваше за аплодисменти по свой адрес. Сърцето му бе съкрушени и той не смееше очи да повдигне нагоре.

Навел глава той се молеше:

– Господи, смили се над мен грешника. Както този човек се нуждае от социални помощи, така аз се нуждая от твоята благодат. Както тази жена е болна от СПИН, така и аз допускам много грешки. Както пияницата се нуждае от алкохол, така и аз се нуждая от нещо, което може да облекчи моята болка.. Смили се над мен грешния.

Кой от двамата си отиде оправдан?

„Казвам ви, че този (втория) слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“.

Една вечер на един от големите празници, полицейски отряд бил изпратен да патрулира пътя в близост до изхода на един местен бар. Мястото било изчислено точно.

След няколко минути пиян „клиент“ изпълзял от вратата. След това залитайки се добрал до своята кола и със треперещи ръце завъртял ключа, за да запали колата си.

В този момент към него скочили полицаите, които вежливо му предложили да диша в тръбата.

Странно, тестът показал, че шофьорът е напълно трезвен. Полицаите били обезкуражени.

Можете ли да откриете причината за случилото се?

Не може апаратът да не отчете пиян човек. Тогава, какво се е случило? Ако шофьорът не е изхитрувал по някакъв начин, нима наистина е пил с приятелите си в бара?

Е, сега вие решавате загадката. Ако сте нетърпеливи да узнаете какво се крие зад тази мистерия, прочетете….

Отговор: Мъжът наистина си е почивал в компанията на приятелите си. Още от самото начало приятелите се договорили, че един от тях няма да употребява алкохол тази вечер. Когато компанията напуснала бара, пръв тръгнал трезвият от тях, като се правел на доста попийнал. И докато той отвличал вниманието на полицаите, другите се измъкнали и си тръгнали.

Калина набързо се ожени. Детето се появи десет месеца след сватбата.

Тя много по-рано разбра, с какъв човек се бе събрала, но назад път вече нямаше, тогава чакаше рожба.

Съпругът ѝ Никифор бе красавец, но гуляйджия. От пръв поглед хареса Калина. Преследваше я навсякъде и не я остави намира, докато тя не се съгласи да му стане жена.

А сега ….

Той постоянно се напиваше с приятелите си и пропадаше със съвсем непознати в баровете по цели нощи.

Но дори и да си останеше в къщи, от него нямаше никаква полза. Калина трудно можеше да го накара да закове един пирон, а за останалото да не говорим.

Много често Калина се бе оплаквала на майка му:

– Защо не поговорите с него, вас навярно ще послуша.

– Той е мъж, – заставаше майката на страната на сина си. – Коя си ти да му държиш сметка, къде ходи и какво прави?

Тази възрастна жена нито веднъж не предложи на снаха си помощ и не ѝ оказа поне малка подкрепа.

В един много тежък ден на Калина ѝ дойде гениална идея и тя реши да я осъществи. Речено сторено.

Тя позвъни на свекърва си и я попита:

– Можете ли да ми кажете, кой трябва да мие и преоблича детето, когато „напълни гащите си“? Мама или татко?

– Разбира се,  с това трябва да е занимава мама, скъпа, – каза свекървата снизходително.

– Добре тогава, – каза Калина. – Тогава можете ли да дойдете и да почистите сина си. Той пак се е напил и целия  е в лайна ….

Едно от най-големите находища на сол е изсъхналото езеро Уюни в Боливия. То обхваща площ от 10 хиляди кв. метра. Всяка година езерото привлича огромен брой туристи.

Освен обичайните хотели, тук има няколко направени от солени блокове. От сол са направени не само стените и покрива, но и повечето мебели, включително маси, столове и легла.

В тези хотели е строго забранено облизване на стените, за да ги предпазят от намаляване на стабилността и унищожаване им.

Ресторантът на хотела предлага специалитети от месо на лама, агнешко и разбира се сол.

В хотела има бар със зала за игри – шах, билярд и кинотеатър с 40 места.