Дядо Петър седеше под стария орех, хората минаваха и го поздравяваха. В селото го почитаха и уважаваха за мъдростта му.

Той имаше внук Пепо, който се вреше навсякъде и се интересуваше от всичко. Момчето порасна и се поизточи, но и като младеж бе буен и любознателен

Пепо видя дядо си под ореха и дойде при него.

– Вчера ми говореше за правилното мислене, дядо, – каза Пепо. – Имаш ли нещо против пак да поговорим за това?

– Добре, – съгласи се малко неохотно старецът. – Всичко, което се случва на човек добро или лошо, е следствие на неговото мислене. То предопределя взетите решения и направените избори, водещи до неговите действия.

– Резултатите остават, – каза младежът, – те никога не изчезват, а отгоре на това се и трупат. Странното е, че едни могат да привличат, а други да бъдат като бариера.

– Това се нарича „репутация“,  – уточни дядо Петър.

– Не вярвам да се създава репутация от едно единствено действие, – каза Пепо.

– Тя се създава с времето, – поклати глава старецът, – чрез много повторения и еднотипни действия.

– Интересното е, – каза младежът, – че нито лични симпатии, дори намесата на държавата не са в състояние да вкарат принудително успех в живот, известен с лоша репутация.

– Успехът идва сам, – подчерта дядо Петър, –  той не може да бъде поискан или принуден. Не възможно е да бъде прескочен някой момент от този процеса на изграждане. След лоши резултати, породени от неправилни действия, човек може да заяви, че е решил да промени поведението си и наистина да го направи, но ако фундамента му не бъде поправен ….. мисленето му не се промени, резултатите пак няма да бъдат добри.

– Защо? – попита младежът.

– Защото те са произведени от действия, които са плод на решения, взети по стария начин.

– Тогава защо на човека да не му дадем повече от една възможност да се поправи? – попита Пепо.

– Докато този човек не промени мисленето си, той няма много варианти за успех. Когато нечия лоша репутация се е установила, хората очакват глупави решения, водещи до неприемливи действия и получаване на посредствени резултати.

– Какво ще ме посъветваш в случая, дядо?

– Не се събирай с хора създали си лоша репутация.

Исус е седял на масата с бирниците и грешниците. Почти всички хора, с които се е обграждал са били аутсайдери на обществото. Но отношението Му към тях не се е свеждало до преодоляване на социалните бариери.
Бог иска ние да се движим сред хората и да свидетелстваме за Христос. Ние трябва да „се радвам с тези, които се радват и плачем с онези, които плачат“, да състрадаваме, да помагаме на болните, бедните и нуждаещите се. Как иначе бихме ги спечелили за Христос?
Трябва да обичаме тези, които са обсебени от този свят, но не бива да допускаме съблазън и пагубно да ни влияят. На тази граница можем да се задържим единствено, ако постоянно живеем в присъствието на Господа.
Както Христос, ние трябва да бъдем в света, но не от него.
Корабът плава по морето, но водата не трябва да прониква в него.

Изобретателите отдавна се опитват да създадат подводен апарат за дишане, които се захранва с кислород, изтеглен от водата, по подобие на хрилете. Израелският изобретател Алон Боднер се е доближил най-много до целта.
Устройството, наречено LikeAFish работи, използвайки центрофуга, която понижава налягането на водата в херметична камера.
Тъй като водата съдържа много малко кислород, през устройството трябва да преминат около 190 литра в минута, за да може обикновен човек да диша спокойно. Въпреки това, единствената реална бариера за изпълнението са размерите и теглото, но устройството може да бъде взето за въоръжение в армията през следващите няколко години.
Подобна система ще даде възможност да се остане на дъното, без доставка на още кислород и намаляване на количеството на азота на въздействието, на който е изложен водолазът.
През 2012 г. компанията е проверила възможността на прототип да се монтира на военноморска подводница. Днес е възможно да са постигнати по-добри успехи.

Повечето хора са свикнали със зоологически градини, в които има малки клетки, в който гният обидени от живота животни. Точно обратното на този стереотип във Валенсия е основан Биопарк. Изобретателните испанци на малка площ от 25 дка са успели да пресъздадат истинска африканска зона.
В един от най-оригиналните зоопаркове Лухан в Буенос Айрес посетителите могат, ако желаят, да влязат в клетката на хищника и да го хранят, като му подават храната с ръце.
В Биопарка във Валенсия приближаването към животните не се препоръчва, но можете да ги наблюдавате в реално време.
Обитателите на парка живеят в естествена среда, а посетителите са отделени от тях не с решетки, а реки, скали и живописни водопади.
За разходка в такъв парк трябва да имаш железни нерви. Между хората и животните има незначителни бариери, които животните могат да прекрачат без никакво усилие.
Повечето посетители признават, че изпитват страх, имат огромен прилив на адреналин, тък като това е среща направо с дивата природа.
В Биопарка, както и в джунглата, могат да живеят различни животни едно до друго. Например в една от зоните живеят горили, ему и зебри. Някои от тях, особено по-любопитните, приближават до хората. Истинските любимци на публиката са лемурите.

Американски учени от университета в Колорадо са установили, че на височина от 11 500 км невидим щит защитава Земята от проникването на вредни частици.
Благодарение на мощната защита на хиляди километри над Земята, бързи електрони от радиационни пояси на Ван Ален, които се наричат “ електронни убийци“, не достигат повърхността на нашата планета. Ултрабързи частици ускорени почти до скоростта на светлината, заплашват астронавтите и космически апарати по време на интензивни слънчеви бури.
“ Това е същото нещо, все едно електрони да удрят стъклена стена в космоса. Защитната бариера напомня на щит от научно-фантастичния филм “ Стар Трек“. Това е наистина загадъчно явление, но тази мистериозно бариера не е научна фантастика,“ – каза един от авторите на изследването, Даниел Бейкър.
През 1958 г. е бил открит пояс на Ван Ален. Тази два пръстена от високоенергийни частици, обикаля около Земята на разстояние от около 40 хиляди км от нейната повърхност. Вътрешният пояс е изпълнен с високо енергийни протони, а външния с електрони.