Приблизително на 23 километра от бреговете на Холандия в суровото Северно море е поставена плаваща бариера. Този прототип е в стадий на тестване. Неговата основна задача ще бъде да събира морските и океанските пластмасови отпадъци.

Сто метровата конструкция е разработена от екологична неправителствена организация. Особеността на бариерата е в това, че тя ще се справя с тази задача и при лошо време.

Тази система включва много дълги плаващи бариери. Те ще помагат да се хване и събере боклука. Системата също така включва котва, която ѝ позволи да остане на едно място.

Природозащитниците твърдят, че тази система е по-евтина от обичайното такова почистване, когато кораби улавят с мрежи пластмасовите отпадъци.

Редовното гмуркане в ледена вода, вероятно допринася за по-дълъг живот.

До това заключение са достигнали американски изследователи, които оценили възрастта на няколко гренландски  кита на 150 години.

Такова дълголетие е рекорд за бозайниците. В животинския свят столетници са само няколко вида риби и костенурките.

Възрастта на тези китове е свързана със забраната на търговията им, особено в района на Гренландия.

Само на местните ескимоси, за които китът е важен източник на храна, им дават разрешителни за лов. Те използват харпун с каменни върхове на стрелите. Такова оръжие за хващане на китове не се прилага от сто години насам.

За да се изчисли точната възраст на кита, се анализират веществата в очната леща на кита.

Изследователите използвали този метод за определяне на възрастта на умрелите , а не убитите китове много, от които са прекрачили бариерата на столетието.

Изменението на климата е вече толкова сериозно, че учените прогнозират, липсата на нормална и естествена смяната на сезоните. Това са заявили от канадските учени Робърт Скрайблер и Поло Беквит.

По техни данни, океанското течение на северното полукълбо вече се намира отвъд екватора.

По-нататъшното преместване ще доведе до това, че лятото и зимата на планетата ще си разменят местата.

Именно бариерата между двете океански течения поддържа ясното разграничаване между зима и лято.

Нарушението на този баланс ще доведе до климатична катастрофа, която може да доведе продоволствена криза.

Нашият мозък има способност активно да филтрира входящите слухови сигнали, за да отсее второстепенните и да се фокусира към важните.

Главна роля в този процес играе таламуса, където се извършва първичната обработка на цялата сензорна информация.

По време на сън тази работа не само не се прекъсва, но и се променя.

Учените са открили в електроенцефалограмата на мозъка на спящи хора последователен кратък импулс, който, както предполагат, служи за своеобразна бариера на пътя на шума, позволявайки ни да не реагираме на него.

Броя на тези импулси е различен при хората. Тези, при които импулсите са по-малко на брой, често се събуждат от шума.

Ледената бариера на Антарктида се намира между земите Мари Бърд и Виктория. Била е открита от експедиция на Джеймс Кларк Рос през януари 1841 г.

Тя се нарича бариера на леда, защото не е дала на изследователските кораби да плават по-нататък в южна посока.

Ледникът на Рос се захранва от ледниците, които минават през Трансантарктическите планини и земята Мари Бърд. Той има триъгълна форма. Прекъсва на север в стръмна стена, която се простира на 600 км  височина и  се подава 50 метра над водната повърхност.

Ледената бариера се издига и спуска под влияние на приливите и отливите.

Под действието на силните вълни се откъсват парчета лед, които се превръщат в айсберги.