Мама …. Колко много се съдържа в тази дума! Нежната, безкористна майчина любов едва ли може да се сравни с нещо.

Молитвата на мама ни придружава навсякъде, тя привлича множество ангели на Бога за нашата защита.

Уверена съм, че милостивият Господ по особен начин реагира на въздишките на майките. Той внимателно събира в особен съд техните ходатайствени сълзи, проливани по цели нощи за отстъпилите си деца.

Всяка сълза е като скъпоценен тамян, благоухание приятно за Господа.

Любовта на майката никога няма да изчезне, защото нейния източник е Бог.

В селото откриха паметник на Васил Левски. Имаше тържество, музика и много цветя.

Невена бе млада жена отскоро преселил се на това място. Веднъж тя забеляза възрастна жена, която чистеше около паметника.

Любопитството надделя и Невена попита старата жена:

– Защо откриха този паметник на Левски тук? Той идвал ли е насам?

– Не е стъпял тук, – отговори старата жена.

– Че защо са му издигнали тук паметник? С какво е свързан той? – изненадано попита Невена.

– Младият ни поп много го обича, харесва го. Говори за него доста възторжено.

– А може би, защото е бил дякон към църквата, за това попа ви е пожелал да е издигне този паметник.

– Какъв ти дякон към църквата и той е бил хаймана, като всички бунтовници, – възмутено възкликна старата жена.

– Но той наистина е бил йеродякон в църквата. Първоначално е бил е послушник при вуйчо си, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Изкарал е едногодишен курс за свещеници. Пеел е в църковния хор. И така хубаво е пеел, че хората, които го слушали казвали, че самите ангели слизали да го слушат.

– Е, може и така да е, – смънка възрастната жена.

– Той е бил Божий човек, – каза Невена. –  Бил е в Румъния с Христо Ботев в една запустяла воденица през зимата. Ботев пише за това време: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…“

Старата жена гледаше със зяпнала уста Невена, тя нямаше вече никакви възражения.

На 6 декември 1969 г. в Калифорния се състоял Алтамонтски рок-фестивал с Ролинг Стоунс като хедлайнери.

На него се събрали около 300 хиляди зрители. Той бил наречен „Западен Уудсок“.

За разлика от други подобни мероприятия, този беше много по-скандален.

На този фестивал са били убити четири души: двама души били ударени с кола, един се удавил в канала, а друг бил убит от охранител от мотоклуба „Ангели на ада“, след като се появил с пистолет на сцената.

Въпреки това, в същия ден на фестивала се родили четири деца. Така, че броя на публиката не се променил.

Преди Рождество се водел диалог с децата в неделното училище за овчарите.

Учителят казал:

– Когато овчарите чули думите на ангела, оставили всичко и хукнали към Витлеем.

Едно момченце се обадило:

– А ако дойде лъв или мечка и започне да яде овцете на тези овчари?

– Овчарите си имат кучета, те наблюдавали овцете. Моя дядо е овчар, за това зная това, – казало друго момче.

– Те са оставили един от тях,  да ги пази, – добави едно луничаво момче. – Така каза майка ми.

Едно момиченце вдигнало високо ръка, искало да каже нещо. Когато учителят кимнал с глава, то бързо казало:

– Нашият Бог е толкова силен, че Той може да направи така, че лъва и мечката цяла нощ да спят и да не се събудят.