Малък астероид  на 2 март премина вътре в орбитата на геостационарните сателити на разстояние от 14 до 500 км от Земята, над западната част на Тихия океан.

Астероид 2017 EA с диаметър 3 м е забелязан от астрономите от проекта на Каталинския небесен обзор, чиято основна задача е била да идентифицират астероиди в близост до Земята.

Той привлече вниманието за цели шест часа преди преминаването до най-близката точка на Земята.

Астероидът се е приближил към земята на разстояние 1/20 от разстоянието на Земята до Луната.

Според изчисленията на астрономите, следващия път, астероидът ще се приближи до Земята чак след сто години.

EA 2017 е третият астероид, който профуча покрай Земята през 2017 г. Първият бе през 2017 AG3 с размерите на челябинския метеорит, а вторият – 2017 BX с размер на автобус.

Мистериозният Перу има много нерешени и неразгадани тайни. Раят за археолозите, колекционерите, изследователите и историците, им е дал още един костелив орех – Чанкильо.

Какво е това странно място? Дали е крепост? Древен град? Обсерватория? На кого принадлежи и каква функция има? Може да съхранява в себе си древни тайни на могъщи цивилизации.

Там не се организират екскурзии, не се возят на автобуси, на стотици километри наоколо никой не живее.

Площта за изминалите 2000 години е заровена под пясъка, сега тя стои пред нас.

Колко ли време ще ни трябва още, за да открием истината за това място?

Дядо Петър разхождаше своята малка внучка в зоопарка. Показа ѝ различни животни и ѝ разказваше за тях, каквото знаеше.

Пред клетката на лъва внучката му замръзна. Изглежда ѝ бе направил голямо впечатление.

Тя стоеше и гледаше звяра като омагьосана, а щастливият ѝ дядо я заливаше с поток от думи, съобщавайки ѝ всичко, което знае за него.

Когато лъвът зина, детето хвана ръката на дядо си и много сериозно каза:

– Ако сега те изяде, кажи ми, на кой автобус трябва да се кача, за да се прибера у дома.

Туристите в австрийското алпийско село Верфенвенг могат да ползват електрически автомобили под наем.

Офертата е валидна за всички, които дойдат до селото с влак или автобус, а тези които идват във Верфенвенг с колата си, не са длъжни да дават ключовете на колите си като залог.

На разположение на туристите в алпийското село са шест така наречени Smile-E’s. Тъй като електрически автомобили са много търсени сред посетителите, туристическият съюз препоръчва да си запазите предварително такава кола за не по-малко от един ден.

Sile-E’m развива скорост 120 км/ч и за едно зареждане на батерията може да измине разстояние от 140 км.

Електромобилът се зарежда в местна бензиностанция, а електроенергия се изработва локална слънчева електростанция.

За алтернативно придвижване гостите могат да наемат велосипеди под наем.

Всеки очакваше това пътуване с вълнение. Щяха да посетят места, които не бяха виждали до сега. Сумата за екскурзията не бе малка, но за някои деца се съгласиха да я изплащат на части.

Децата се бяха уморили вече от дългото пътуване, някои дремеха по седалките, а любопитството на други ги държеше още в напрежение и бяха будни.

Михаела седеше в края на автобуса. Тя усети , когато се врязаха в някакъв камион.

Оцелелите започнаха веднага да се изсипват от автобуса.

Излезе и ръководителят на екскурзията господин Драганов. Целия бе в кръв, а дрехите му бяха станали на парцали.

Той носеше малко кървавено телце, което едва дишаше, а зад него куцукаше уплашено момче.

Николова вече се бе обадила на бърза помощ и в полицията. Тя бе приседнала, защото не чувстваше и двата си крака, какво бе състоянието им, за сега не ѝ се мислеше. За момента бяха по-важни децата, но тя не можеше изобщо да се движи ….

Няколко от децата се бяха отървали само със синини и дребни натъртвания, но други….

Малки момичета и момчета плачеха с глас, тичаха към автобуса и измъкваха другите от там.
Доста от децата и придружаващите ги родители бяха наранени. Имаше и заклещени между седалките и изкривените ламарини на автобуса.

Наоколо се белееше само сняг. Високи борове, покрити с бели премени обграждаха пътя. Децата трепереха и се събираха едно до друго , за да се стоплят.

Нина постоянно губеше съзнание. На нея и всички в нейното положение останалите децата им бие шамари и им крещяха:

– Не заспивайте! Не губете съзнание!

Децата бяха объркани и уплашени, те бяха видели труповете на пет от децата, които възрастните бяха изкарали на снега. Телата им бяха разкъсани и окървавени.

Чуваха се безнадежни викове и плач:

– Мамо, страх ме е …..мамо, ела да ме вземеш….

– Къде е линейката? Какво ще правим?

– Има две момчета и три момичета, които берат душа, а тук няма с какво да им дадем първа помощ.

– Ако татко беше тук, щеше да им направи изкуствено дишане и всички щяха да оздравеят, – разправяше червенобузестия Симеон, който влачеше трудно единия си крак.

Някои от по-големите деца бяха минали курс за даване на първа помощ, но се страхуваха да се доближат до пострадалите.

– Ами ако му направя нещо, не както трябва, …. може да умре, – хлипаше Дора, отчаяна, че не може да помогне с нищо на пострадалите.

На помощ им дойде екип с две коли чак след 30-40 минути. Но това се оказа пагубно за 10 деца, които по-късно починаха в болницата.

В сърцата на оцелелите тегнеше мъка и болка, сякаш бяха герои от някакъв зловещ екшън. Дълго време след това повечето от децата, крещяха на сън, събуждаха се нощем, плачеха и стенеха едва сложили глави на възглавницата, ….

Една екскурзия, която очакваха с толкова много радост и нетърпение, се бе превърнала в незабравим кошмар.