Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Вземи пример от тези растения!
Всяко живо същество на тази планета притежава неотклонно желание да живее и да се бие за живота си до края.
Само човек може да отпусне ръце и да се предаде.
Вижте растенията, които имат „силен дух“ и желание за живот, което не може да не ви удиви. Вземете пример от тях!
Тези борещи се растения, от нежните цветове до мощните дървета, се протягат към слънцето, минавайки през всякакви прегради.
Те растат там, където изглежда, че не може да има живот.

Една възрастна жена, забелязала, че петел ѝ винаги кукурига преди изгрев слънце. Поради това стигнала до заключението, че слънцето изгрява само защото петела ѝ кукуригал.
Когато петелът умрял, тя побързала да го замени с друг, защото много се страхувала, че на следващата сутрин слънцето без петел няма да изгрее.
Един ден жената се скарала със съседите си. Тя напусна селото с петела и се преместила на друго място.
На следващата сутрин петел изкукуригал и малко по-късно слънцето започнало бавно да се издига на хоризонта. Тя отново се убедила, че слънцето се издига само заради нея, а предното село, където е била, все още тънело в тъмнина. Нищо, те сами са си го направили!
На старата жена ѝ било много интересно, защо селяните не идват при нея с молби, да се върне в селото с петела си.
Тя си обяснявала това с тяхната упоритост и глупост.

Наблюдавате ли залеза понякога? Или нямате време за това?
Красотата на природата е допълнителен стимул, за да подобрите състоянието си и да вървите напред към определена цел.
Суетата, грижите, делата в ежедневието всичко преминава, но красотата на природата остава.
Погледнете облаците лека, розови и пухкави, толкова са прекрасни, сякаш са излезли из под чедката на художник.
… Изгрев, нощта се крие зад хоризонта, а на земята пристъпва нежно утрото. Този миг на проблясък над земята не може да се сравни с нищо.
Можете всеки ден да се наслаждавате на изгрева и да усещате силата и красотата на този спектакъл. Срещнете новия ден с радост, той ви обещава много хубави мигове.
Вижте сезоните! Всеки сезон поднася своите неповторими сюрпризи.
През пролетта всичко се пробужда от зимния сън, пее и се радва. Дърветата се обличат в мека зелена пелена. В сините небеса можеш да потънеш. Цъфтят първите пролетни цветя, прекрасни като самото слънце, което ги стопля с нежната си светлина.
И във всичко това усещаш хармония и красота. Наблюдавайте, обичайте и се потопете във всико това. Отворете сърцето си за промяна и позволете на всичко прекрасно да влезе в живота ви.
Лятото е бунт на цветовете, които ни заливат като водопади, увличайки ни в своето многообразие. Жарко слънце и пухкави облаци високо в небето. Легнете в изомрудено зелената трева и погледнете небето. Съзерцавайки го разбирате, че живота е вечен, а това ни дава хиляди причини да искаме да се променим, да станем по-добри.
Златната есен ни налита със буен вятър, обсипва ни с пурпур и злато. През есента, повече от всякога, чувстваме как времето неумолимо напредва. За да се справим с него, трябва да наваксаме пропуснатото, за да не изостанем още повече.
Но минава и есента и красавицата зима встъпва в своите права. Рисува по стъклата прекрасни картини. Украсява дърветата със сребърни ледени шушулки, а земята загръща в белоснежно пухкаво одеало. И отново край нас цари красота, хладна и ледена, но в същото време завладяваща и провокираща мисълта за вечността …..
Учете се и вземете най-доброто от това което ви обкръжава. Търсете нови краски и впечатления в тази красота. Черпете вдъхновение във всяка минута от живота си…..

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.