Цвятко отново се бе разприказвал:

– От опитомяването на огъня и изобретяването на колелото до въздушния транспорт и създаването на Интернет, хората са постигнали забележителни неща.

– И все пак, – противопостави му се Жоро, – въпреки всичките ни напредъци и постижения, възкресението на Исус ни принуждава да се примирим с нашите ограничения и недостатъци.

– Искаш да кажеш, че не сме всемогъщи или всезнаещи, нито сме самопроизхождащи или самоподдържащи се, – повдигна вежди Цвятко.

– Е, опитваме се да го отричаме, но водим губеща надпревара с времето и ежедневно усещаме ефектите от греха и смъртта върху нашите тела, семейства и общности, – отбеляза Жоро.

– Въпреки това, – Цвятко наклони глава на една страна, – откриването на нашата съкрушеност е начинът, по който навлизаме в живот на поклонение, удивление и огромна радост!

– На всеки Великден празнуваме великата Божия победа над греха и смъртта във възкресението на неговия Син, Исус Христос, – отбеляза Жоро.

– Правейки това, ние влизаме в славна среща със силата на Бог, която тържествува над нашите слабости и неспособности, – доуточни Цвятко.

– Именно във възкресението виждаме чистата проява на Божествена любов към нуждаещи се и разбити хора като нас, – допълни Жоро.

– Нека се отвърнем от скръбта и отчаянието, като не мислим за нашите провали или ограничения, а за безграничната любов и сила на Бога, – изрече като пожелание Цвятко.

– Това наистина е повод за голяма радост, – усмихна се сърдечно Жоро.

Приятелите за това се събират, за да обменят мисли. Така се насърчават едни други.

Това бе и за тази група, която поради облачното време и обещания дъжд, се бе приютила в близкото кафене.

– Има ли нещо по-хубаво от гърне с мед? – облиза се Петър.

– Не е добре да се прекалява с меда, – завъртя глава Станислав.

– Интересното е, че сравняват меда със славата, – отбеляза Бисер.

– Славата сладка ли е? – усмихна се Петър. – Може ли нещо да ни „заболи“ ако прекалено много я търсим?

– Славата е много хлъзгава, – поясни Бисер. – Мислиш, че си на върха ѝ и изведнъж се подхлъзнеш, и счупиш, я крак, я ръка, … я душата си.

– Ясно е, – каза Момчил, който до сега мълчеше, – славата принадлежи само на Един и това е Исус Христос. Нека славата остане Негова, а за нас да бъде радостта да Му я отдаваме.

Преди години Михаил последва призива на Господа и реши да се посвети на мисионерска работа, достигайки групи хора, които никога не са чули Евангелието.

Той вярваше:

– Бог ме е призовал в това служение.

Случи се така, че по пътя към една от тези групи, самолета се разби и Михаил не стигна до крайната цел.

Минаха години.

Друг мисионер откри активна група вярващи в същия отдалечен район.

Той се срещна с тях и ги попита:

– Как сте приели Исус Христос за свой Господ и Спасител?

Ловната група от местните жители разказа следната интересна история:

– Ние открихме катастрофирал самолет. Сред останките му намерихме Библия на млад мисионер, която бе написана на нашия език. След като я прочетохме, повярвахме в Христовото Евангелие.

Така тази не достигната общност бе изведена от тъмнината към светлината.

Един ден магарето се върна в къщи радостно. Майка му го попита:

– Какво с е случило, че си така щастлив?

– Аз бях поверен на някой си Исус. И когато влязохме в Ерусалим, хората възторжено викаха:“Слава, благословен е този, който идва в името Господне, слава на Господа на небесата !“ И покриха пътя пред мен с дрехите и клоните си!

Майка му го посъветва:

– Върнете се в града, но този път сам.

На следващия ден магарето отишло само в града и когато се върнало у дома, било много тъжно.

– Мамо, това не може да бъде! Никой не ме забеляза, а когато ме забелязаха, просто ме изгониха от града!

Майка му се усмихна и добави:

– Сине, запомни, без Исус Христос ти си просто магаре.

Ана обичаше да се разхожда в планината, която бе близо до тях. Когато тръгваше на поредната си разходка майка ѝ я предупреждаваше:

– Внимавай за змии.

Ана не се страхуваше от тях. Тя сама бе убила една. Бе видяла как други също убиваха змии.

При убиването на змията Ана бе забелязала нещо интересно.

След като змията беше убита, тялото ѝ продължаваше да потрепва до залез слънце.

– Главата ѝ беше смачкана и тя бе безсилна, но гърчещото се тяло на мъртвата змия беше достатъчно, за да ме държи на разстояние, – споделяше Ана с приятели. – Едва след залез слънце най-накрая щеше да лежи неподвижно.

От възкресението на Исус Христос сатана е победен враг. Главата му е смачкана.

Когато се стремим да се изкачим по-високо в нашата вяра, служба и познание за Бог това, с което се сблъскваме, е просто потрепване на неговото победено тяло.

Но идва залез!

Един ден потрепващото тяло на онази стара змия, дявола, ще бъде унищожено.