В източната част на Индия на брега на Бенгалския залив може да се наблюдава уникално природно явление.

Тук на плажа на Чандипур два пъти на ден морето си играе на криеница с туристите.

Работата е там, че по време на отлив, плажната ивица се увеличава с 5 километра и дава възможност на почиващите за няколко часа да се разхождат по откритото морско дъно, изучавайки тайните на подводния свят и неговите обитатели.

По време на прилива при „срещата с морето“ за туристите е по-добре да седят на брега.

Плажът е обграден от високи дюни и гъсталаци.

Тук къпането става само по време на прилива.

Този магически трик на морето е популярно развлечение за туристите.

Рафинирана захар, под формата на куб с ръб 1 см, напълно се разтваря в чаша с вода, чиято температура е 60 ° С в продължение на 11-24 с без да се разбърква.

Кубче захар може да се запали ако се поръси с пепел.

Рафинираната захар под формата на кубчета е изобретена през 1843 г. в Чехия от швейцарецът Якоб Кристоф Рад.

Най- много захар употребяват в Бразилия.

Първи започват да произвеждат захар от захарна тръстика в Индия.

Най-сладък заместител на захарта е lugdunamе, която е 300 000 пъти по-сладък от обикновената захар.

Законите са неразделна част от всяка държава. Въпреки това, четейки законите на някои държави, започвам да се съмнявам в адекватността на тези хора, които са ги измислили и въвели.

Относно живота и смъртта някои страни имат особено отношение към тях. Индия е надминали всички в това отношение.

Един от законите в държавата забранява на човек да умира, когато навън вали дъжд. Ако някой не си е измил мръсните съдове, също трябва да отложи смъртта си.

Затова пък, спокойно можете да умрете в Индия, ако имате лошо настроение и това е напълно законно.

Ако вече сте отишли на оня свят, индийските закони, все пак ви пускат. Те забраняват да пеете в гроба. Ако вашата природа е излъгала слуха и гласа ви, трябва да се въздържате и да почивате в гроба без да издавате звук.

Родината на този вид палма са горите на Амазонка. Тя е важна селскостопанска култура в Латинска Америка. От 1924 г. се отглежда във Филипините, а през 70-те години на 20 век в Индия.

Плодовете на палмата се варят около 3 часа в солена вода, като кората им предварително се назъбва. След това те се ядат топли.

Меката част на плода често се добавя в хлебните изделия. От нея се прави и алкохол.

Костилките на плодовете същи се ядат. Техния вкус наподобява на кокос.

Това дърво е известно и с това, че меката част от върха на ствола се яде сурова или се консервира.

В Пуерто Рико плодовете на тази палма се използват за фураж. Те са отличен заместител на царевицата.

Броненосците са единствените животни, които страдат от проказа наравно с човека.

Инкубационният период на проказата е от три до пет години, но може да варира от шест месеца до няколко десетилетия!

Най-много болни от проказа има в Бразилия, Индия и Мианмар.

Счита се, че болестта е възникнала в Източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Създаването на ваксина срещу проказата е трудно, тъй като бактериите причиняваща заболяването не могат да се поддържат в лабораторни условия.

Проказата се третира чрез лечение. Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата дапзон и рифампицин в продължение на шест месеца, а на лепроматозната проказа с рифампицин, дапзон и клофазимин в продължение на дванайсе месеца.