Токът спря навсякъде.

Машините и двигателите замлъкна.

Стана тъмно.

Магазините затвориха вратите си.

Тъмнината се прорязваше от фенерчета и свещи.

На следващия ден на първите страница по вестниците пишеше с големи букви:

„Без сила“.

Тези думи изразяваха всичко.

Съвременните технологии и големите сгради останаха безсилни.

Хората се прибраха по домовете, но там нямаха какво да правят. Те имаха уреди, компютри, телевизори и какво ли не, но всички те бяха безполезни.

Седяха и чакаха.

Така и Божията сила е жизнено необходима за нас. Без нея нищо не се случва.

Истинската светлина за пътя ни идва от източника на сила – Христос.

Атанас сподели с приятеля си Михаил:

– Днес много хора са фокусирани повече върху зареждането на телефоните си, отколкото да зареждат самите себе си.

– За съжаление е така, – потвърди Михаил. – Колко пъти съм поглеждал към телефона си, когато съм виждал съобщение, че батерията ми е паднала и веднага съм търсил контакт, за да го заредя.

– Колко често реагираме по същия начин, когато духът ни е слаб? – попита Атанас. – Бързаме ли да намерим най-близката Библия, за да се изпълним с Божието Слово?

– Ами когато разумът ни е на ниско ниво? Тичаме ли към най-близката книга, подкаст или видео, които да ни помогнат да се развиваме? Съмнявам се, че го правим, – поклати глава Михаил. – Знам, че поне що се отнася до мен, е така.

– На теория никога не би трябвало дори да стигаме до „ниски нива“, – прибави Атанас, – що се отнася до нашия дух и ум. Трябва да сме проактивни, вместо реактивни.

– Често небрежността в тези области ни създава проблеми по-късно. Дори не ги усещаме, но те идват.

– За това е необходимо да се консултираме със Божия Дух, за да се научим как да бъдем инициативни и да оставим пренебрежението настрана, – заключи Атанас.

Никола бе вдигнал ръце и арогантно настояваше:

– Ако добрите ми дела надделяват над лошите, Бог по някакъв начин е длъжен да ги приеме.

Крум само поклати глава и попита:

– Какво носят такива като теб вместо жертвата на олтара?

– Добри дела, морал или филантропия, какво друго? – повдигна рамене Никола. – Това малко ли е?

– Нали няма прощение на греха освен чрез проливането на кръв? – повдигна въпросително вежди Крум.

– Кръв та кръв, какво си се захванал за нея? – размаха възмутено ръце Никола.

– Много хора не искат да дойдат на мястото на жертвоприношението, Кръста на Исус Христос, – отбеляза Крум, – защото той ги изправя пред собствения им грях и ги осъжда. Напомня им, че небесната порта е затворена за грешниците.

– Ако спазваш определени правила …., – започна неуверено Никола.

– Човек не може да се оправдае чрез закона, – наблегна на думите си Крум.

– Тогава как? – присви очи Никола.

– Кръвта на Исус е достатъчна, за да прости всеки грях. Тя очиства съвестта ни от дела, които водят към смърт.

Невен се чувстваше претоварен. Имаше усещане, сякаш въздух не му достигаше.

Когато сподели положението си с приятели, те му предложиха следното, за да избегне стреса:

– Излез в отпуска.

– Иди се консултирай с терапевт.

– По-добре си сръбни яката.

– Опитай с лекарства.

– Не, по-добре се позабавлявай.

– А защо не започнеш нова романтична връзка?

Невен изпробва някои от тях, но за повечето се отказа.

То сам прецени за себе си:

– Не съм по-добре от преди. Натиска е отвътре. Кой може да го премахне?

Петър чу терзанията му и го посъветва:

– Само Бог има силата да премахне напрежението отвътре. Обстоятелствата ти могат да останат същите, но поне по-спокойно ще дишаш.

– Интересно, – вдигна глава обнадежден Невен.

– Той може да ти даде мир и почивка, като същевременно предлага на живота ти ново измерение.

– Какво трябва да направя? – попита Невен.

– Просто Го попитай.

Един лъв приближил до стадо овце.

Той много се изненадал, когато видял сред тях друг лъв.

– Вероятно е отгледан от овце, – казал си лъвът. – блее като овца и тича като тях по поляната.

Когато лъвът в стадото забелязал другия, целият се разтреперал от страх.

Новодошлият лъв попитал:

– Какво правиш тук с овцете?

Вторият му отговорил:

– Аз съм овца. Къде другаде мога да бъда?

– Какво, а не – възразил първият лъв. – Ела с мен да ти покажа!

Той завел втория лъв до езерото и казал:

– Виж!

Когато видял отражението си във водата, той изревал силно и от този момент се променил напълно.