Бе три часа сутринта. Тъмно беше. Полетата изглеждаха като море.

Здравко караше по магистралата, когато забеляза кола в аварийната линия. Аварийните светлини едва премигваха.

Там стоеше жена, която се опитваше да се предпази от студа, като силно притискаше палтото към себе си с ръце.

Здравко натисна спирачките. Когато слезе, жената отстъпи притеснено.

– Госпожо, не съм спрял, за да ви навредя, а да ви помогна. Какво се е случило?

Тя трепереше от студ и зъбите ѝ тракаха.

– Колата се развали. Телефона ми се изтощи. Тук съм от най-малко четири часа. Минаха доста хора, но никой не спря.

– Къде отивате?

Тя се разплака:

– В столицата, в болницата. Дъщеря ми …… оперират я спешно. Трябва да стигна. Моля ви закарайте ме.

Здравко не се поколеба.

– Качвайте се! Ще ви закарам.

Очите ѝ се насълзиха:

– Вече никой не спира — прошепна тя. — Мислех, че ще остана там сама завинаги. Благодаря, че ме забелязахте.

Тя се качи.

Пристигнаха. Операцията на дъщеря бе минала успешно.

Петър пазаруваше в магазина.

Жената на касата сбърка и му върна 30 евро. Тя обърка десетицата с единица и Петър забеляза това.

– Извинете, – обърна се Петър към нея, – трябва да ми върнете само 21 евро.

Тя провери, усмихна се смутено и поправи грешката си.

Накрая всичко се изясни, въпреки, че отне малко време.

В такъв момент някои хора биха се възползвали от грешката на жената, но трябва да постъпваме честно.

Дори в малките неща можем да бъдем пример за почтеност и доброта.

Михаил доста възрастен, а днес разглеждаше детските ранички в магазина.

Той се обърна към жената до него:

– Днес е рождения ден на внучката ми. Надявам се, че ще и хареса моя подарък.

Тя само повдигна рамене.

На касата Михаил стискаше розова раница с анимационен герой. Изглеждаше развълнуван.

Няколко часа по-късно той поднесе подаръка на внучката си.

Когато детето видя раничката, която дядо ѝ бе подарил възкликна:

– Не харесвам този герой! Мразя розаво!

Баща ѝ смръщи вежди:

– Михаела, извини се.

– Но аз не я харесвам, – оплака се тя.

Нараненият поглед на Михаил бе трогателен.

Как ли се чувства нашият Небесен Отец, когато се оплакваме?

Нека бъдем благодарни за даровете, които ни е дал.

Жана преживяваше този период много тежко. Когато бе много отчаяна и искаше да сложи край на живота си, Светият Дух и прошепна:

– Вземи Словото.

– Толкова често съм Го пренебрегвала, – очите ѝ се напълниха със сълзи.

Тя послуша и взе Библията.

– Отвори я, защото искам да говоря с теб, – прошепна тихият глас.

Преди Жана не се интересуваше много от тази Книга, но сега каза:

– Напътствай ме, когато започна да чета.

Отвори на Книгата на плача. Започна да чете. Господ скърбеше с нея. Той я разбираше

Изведнъж сърцето и трепна, когато прочете:

– Никога няма да забравя това ужасно време, докато скърбя за загубата си. И все пак се осмелявам да се надявам, когато си спомням това: неизменната любов на Господа никога не свършва! Чрез Неговите милости сме били предпазени от пълно унищожение. Велика е Неговата вярност; Неговите милости започват отново всеки ден. Казвам си: Господ е моето наследство; затова ще се надявам на Него!

Жана имаше вече надежда.

– Зная, че Бог ще изцели брака ми, – възкликна тя.

Жана вече се надяваше на неизменната Божия любов.

– Този дар от Словото е истински, независимо от трудностите, които предстоят. Неговите обещания са верни и истинни. Те щит и крепост моя.

Радостта в Господа ѝ даде сили да не се предава и да се надява отново.

Денят привършваше. Симеон се прибра от работа уморен.

– Най- голямото ми желание сега е да сваля тези прашни дрехи от гърба си, – каза си той. – Целият съм в пот. Днес бе доста напрегнато.

Той погледна към дрехите, които току що бе съблякъл и възкликна:

– Сега се чувствам по-лек.

Симеон се замисли, поклати глава и каза:

– Това ми напомня за духа, който е в нас. Колко му е леко, когато не носи бремето на лоши постъпки, повтарящите се вредни навици или желанието да се впиша в средата, където съм попаднали, но тя не е моя, затова и опитите ми са безуспешни. Като си помисля, такава среда само ограничава ума ми и не ми дава да творя с пълния си капацитет.

Той с усмивка грабна съблечените дрехи и ги хвърли в коша за пране, където ги чакаше обновление.

Свободата е да останеш разсъблечен, чист пред себе си и Господа, отхвърлил грешките от вчерашния ден.

Умът ти е освежен от истината и ти започваш да плануваш, кои неща да бъдат отхвърлени от днешния ден за утрешния.