Видул се въртеше неспокойно в леглото си. Нощта му се стори двойно по-дълга. И имаше защо.

Бе затънал в проблеми.

Устните му безпомощно шептяха:

– Кой или какво отвори крана на сълзите ми? Необходимо ли е, непрекъснато да занимаваш мислите ми? Който и да си, ти почерни надеждите ми за бъдещето и разби сърцето ми…..

Мятащ се неспокойно в чаршафите на леглото си той изстена:

– Защо? ……

Видул зарови ръце в косите си и се разплака.

Изведнъж си спомни думите на своя приятел Маньо:

– Исус се прославя и възвеличава в живота ни чрез нашето страдание ….. Вярвай Му. Чувството за вина пречи на радостта ти ….

– А когато нямам отговори на въпросите си? – отчаяно попита Видул в тъмнината.

Гласът на Маньо ечеше като камбана в главата му:

– Довери Му си, дори и тогава, когато не разбираш ….

Видул стана от леглото, падна на колене и плачейки заговори:

– Доверявам Ти се. Боже, Ти виждаш нещата по-добре от мен. Няма друг, който би могъл да ми помогне ….. доверявам ти се.

Матьо зареждаше колата си на бензиностанцията. Изведнъж чу панически викове:

– Помощ! Може ли някой да помогне?!

Мъж бе получил сърдечен удар и се нуждаеше от незабавна помощ.

Матьо веднага се намеси. Даде нужните инструкции. До идването на Бърза помощ направи сърдечен масаж и изкуствено дишане.

Наоколо се тълпяха хора. Те даваха различни съвети.

– Знам какво правя! – каза Матьо. – Не ми е за първи път да давам първа помощ.

Хората се поуспокоиха.

Някой се обади:

– Оставете човека да работи. Той може да поеме отговорност в тази извънредна ситуация.

– Изглежда е обучаван и заслужава доверие, – добави друг.

Така можем да разчитаме на Бог в ежедневния живот и всяка извънредна ситуация.

Няма значение в какво положение сме изпаднали, ние можем да се доверим напълно на Него. Той е „крепост във времена на беда“.

Трудна седмица. Сидор бе поразен от редица неуспехи. Обезсърчен той се свлече на дивана в дома си.

Не желаеше да говори с никого. Обезсърчението и съмнението тежаха като буреносен облак над него.

Сидор пусна телевизора. Не желаеше нищо да гледа, но искаше нещо да му бръмчи и шуми, за да го откъсне от мрачните мисли.

Една от рекламите привлече вниманието му.

Малко момиче говореше на малкия си брат:

– Ти си победител.

Повтори го няколко пъти.

На лицето на малкото момче се появи плаха усмивка, която постепенно започна да расте.

Появи се усмивка на лицето и на Сидор.

Той изведнъж получи насърчение.

С нашата спасителна линия от надежда, осигурена в Христос, можем да изпитаме мощното гориво, от което се нуждаем, за да устоим на предизвикателствата.

Докато Бог укрепва нас, ние можем да предложим взаимно насърчение един към друг.

Господ ни помага да привдигнем другите с думи и действия, изпълнени с любов.

Елена навършваше петдесет и четири години. Традиционно тя се събираше с приятели в ресторант, къде празнуваха поредния рожден ден.

Тази година Елена предложи:

– Хайде да се откажем от обичайната си вечеря в ресторанта тази година.

– Нима няма да празнуваш рождения си ден? – попита я Милена.

– За тази година друго съм намислила ….

– Какво? – извикаха в един глас приятелите ѝ.

Тя ги погледна, усмихна се, видя нетърпеливите им лица и обясни:

– Предлагам на моя рожден ден да готвим и сервираме ястия на хората живеещи на улицата.

– Каква чудесна идея! – възкликна Илиян.

– Как не сме се сетили до сега?! – поклати глава Стефан.

– Тогава да се залавяме за работа, – каза Елена.

Така в един хладен ноемврийски ден около шестдесет бездомника получиха топла храна.

В социалните медии Елена насърчи мнозина с думите:

– Направете нещо добро като подарък за рождения си ден.

Нахранването на гладните е само един от начините, по които Бог ни помага да се грижим за останалите хора, показвайки любовта и връзката си с Него.

Нека да посрещнем нуждите на другите още днес!

Петър се втурна в близката бакалия и попита:

– Извинете мога ли да ползвам телефона?

– Да, заповядайте, – магазинерът посочи с ръка апарата.

Петър бързо набра един номер, който прочете от бележка, която измъкна от джоба си.

Проведе се следният разговор:

– Господине, бихте ли наели трудолюбив, честен млад мъж да работи за вас?

– О… вече имате трудолюбив, честен млад мъж ….

– Е, благодаря все пак! – бързо каза Петър.

Той затвори телефона и се усмихна, даже започна да си тананика.

Магазинерът чу разговора и се озадачи:

– Как може да сте толкова весел? Човекът, с който говорихте, вече е наел някого и не ви иска….

Петър сияеше целият:

– Разбирате ли, аз съм този трудолюбивият младеж. Просто проверявах, дали работата ми е сигурна.

Вие бихте ли постъпили така, за да разберете какво началникът ви мисли за вас?