Стивън Спилбърг се е опитал три пъти да постъпи в Училището по кинематография в Университета в Южна Калифорния.
И три пъти получил отказ, заради ниски оценки.
Много години по-късно, когато Спилбърг стана известен режисьор, училището искало да му връчи почетна степен.
Той се съгласил при едно единствено условие.
На почетната дипломата да стои подписа на човека, който три пъти е подписвал отказите за постъпването му в същото учебно заведение.
В библиотеката на Чарлз V е имало много книги. По традиция, на тях са се изписвали три имена: на автора, на преводача и ..
Кое е третото име по значимост изписано на книга?
А сега е ваш ред? Помислете добре за времето, когато е живял Чарлз V. Какво е характерно за книгите по това време?
Е до тук с подсказките.
Сега вие трябва да помислите и ако нямате информация за тази епоха, поровете малко и прочетете.
Очаквате с нетърпение отговора?! Ето го и него!
Отговор:
Третото име, което се е записвало на книгата е това на преписвача. В онези дни не е имало печатни преси, така че този вид работа понякога е отнемало месеци и дори години.
Докато едни се оплакват от хладно и дъждовно лято, времето изненадва други още повече.
Жителите на Австралия, например през това лято са видели истински сняг.
Просто не знам какво да си мисли. Време какво правиш?
В щата Нов Южен Уелс значително е застудяло. На някои места жителите са 
зафиксирали минусови температури на въздуха. Валял е сняг, а на някои места са се образували преспи.
Хората активно фотографират това лято снежни пейзажи. Един фотограф е успял да улови три малки кенгуру да скачат по заледения път.
„Нашите деца никога до сега не са виждали сняг. Това е фантастично!“ – удивляват се австралийците.
Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.
Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.
От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“
Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.
Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.
Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.
– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.
След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.
Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.
„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“
Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.
Бог е източникът на живота. Той е нашият Небесен Баща и очаква от нас пълно послушание и любов. Тъй като сме негови деца, Той се стреми да общува с нас.
Бог тъгува за Своите деца, кото са Го оставили. Той с трепет очаква тяхното завръщане в Бащиния дом.
В цялата Библия виждаме как Бог търпеливо и настойчиво търси заблудилите се и упорити хора, които са родени, за да станат Негови синове и дъщери, но са пренебрегнали това велико предназначение.
От Битие до Откровение Бог постоянно говори на хората:“ Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас“.
Колкото и да сме отпаднали от Бога, Той все пак ни обича и иска завинаги да се завърнем в Бащиния дом.