Режисьорът Джон Форд често привличал индианци не само като актьори за неговите уестърни, но и за друга работа.

При снимането на филма „Fort Apache“ за много сцени били нужни определени метеорологични условия.

Форд започнал да плаща на един лекар-навахо, за да му дава точни прогнози за времето.

Няколко дена тези прогнози се сбъдвали, но един ден индианецът казал:

– Не мога повече да предсказвам времето.

Когато Форд го попитал:

– Защо не можеш, какво ти пречи?

Индианецът отговорил:

– Един от актьорите ми взе радиото.

Гълъбите „кимат“ при ходене, поради особеностите на зрението си, за да стабилизират изображението.

Този процес се състои от две фази. Когато птицата пристъпва рязко премества главата си напред, а след това известно време я държи неподвижно. След това тялото я „догонва“.

Именно във втората фаза гълъбът разглежда детайлите или забелязва движещите се обекти.

Тази хипотеза е била потвърдена експериментално на бягаща пътека, по която учили гълъбите да ходят.

Когато скоростта на движение на птицата и бягащата пътека били равни, т.е. преместването относно околните предмети е било нула, гълъбите спирали да кимат.

Броенето в тениса започва от нула. Английско говорящите казват вместо „zero“ – нула“, „love“ – „любов“.

Никой не може да каже от къде се е взело това странно обозначение, но съществуват много теории за обяснението му.

Една от тях е свързано преработено от френски „l’oeuf“, което означава „яйце“, тъй като нулата е като яйце.

Сравнявайки формата на зеницата на над 200 животни била разкрита явна закономерност.

При тревопасни зениците са изпънати хоризонтално, при активните хищници те са кръгли, а при хищниците, които ловуват от засада са изпънати вертикално.

Това вероятно се обяснява с това, че хищникът първо се концентрира на жертвата, която често се явява вертикален обект. Фонът от страни не е така важен и може да бъде замъглен.

Жертвата трябва да има по-широк обзор на околността, за да види навреме заплахата и да определи накъде да бяга.

Във възприятията на хората от различни култури и езици червените, сините, зелените и други цветове съответства на дължини на вълните, които се различават съвсем малко.

Само жълтото е постоянно почти навсякъде.

Въпреки това, идеята за чисто жълто, може да варира в зависимост от сезона.

Участниците в експеримента, учените в Университета в Йорк, били поставени в абсолютна тъмна стая. Поискали от тях на специално устройство да изберат „истински“ жълт цвят. Експериментът бил повторен през зимата и лятото.

Осреднените резултати били различни. Причина за това вероятно са били сезоните изменения на цветовете в околната среда.