Единственият оправдан на първият Освиенцимския процес през 1947 г. бил доктор Ханс Мюнх.

Той бил член на нацистка партия и СС. Но само Мюнх не участвал при разпределението на лишените от свобода за работа, за опити и за убиване.

Въпреки че Мюнх правел експерименти над затворниците, той прибягвал към различни хитрости, за да удължи срока на опитите си и причинявал, колкото се може по-малка вреда на хората.

По този начин той е спасил живота на доста хора.

Обикновено тези, над които правели експерименти в лагера, след като свършели с тях и не ставали вече за нищо, се изпращали в газовите камери.

Специалисти от Кеймбриджкия институт са създали робот, който може самостоятелно да се развиват и да усъвършенстват определени умения.

Автори на уникален дизайн са отбелязали, че по време на създаването на роботизираната машина, те са се ръководили от принципите, заложени в законите на природата.

Създаденият нов робот музикант ще се развива на биологично ниво.

По време на проведения изследователски експеримент учените са създали роботизирана майка, която можела да се движи за сметка на манипулиращо устройство.

По-късно група учени са разработили баща и синове роботи можещи да свирят на инструменти.

Малката Соня често чувала и у дома, и в църквата, че трябва да се благоветсва. И тя решила да пробва.

Отишла при невярващата им съседка и започнала:

– Трябва да се покаете и да премахнете обеците!

Жената я погледнала учудено, но Соня продължила смело:

– Тогава от греховете ви ще останат само дупки ……

Жена, която скоро била приела Исус Христос за свой Господ, прочела Новия завет.

След това отишла при пастора с молба:

– Моля ви дайте ми да прочета нещо за историята на църквата.

Пасторът бил много изненадан и я попитал:

– За какво ви е нужно това?

Жената отговорила:

– Искам да разбера, кога християните са престанали да бъдат като Христос?

Създателят на еднакво темпериране в музиката е Джу Дзайю. Той е публикувал изобретението си през 1584 г.

Джу Дзайю е принц от династията Мин. Той загърбва своя аристократичен произход и насочва вниманието си към изучаване на музика, математика и науката за календара.

Системата му за равно темпериране се появява в неговата книга: „Нови открития за науката на камертонните свирки“. Китайците не обръщат особено внимание на тази система, ала европейците бързо схващат предимствата ѝ.

Не са се съхранили данни за точния начин, по който системата е преминала в Европа.

Първата хипотеза за математическата основа, от която се тръгва при равното темпериране, е публикувана от Мерсен в една от многобройните му книги по музикална теория, озаглавена „Универсална хармония“ – 1936 г.

Впоследствие равното темпериране е популяризирано от Веркмайстер, а след него щафетата поема Йохан Себастиан Бах, който композира серия от пиеси под общото наименование: „Добре темперирано пиано“.

Опусът се състои от „прелюдии и фуги с всички тонове и полутонове – за използване и усъвършенстване на младите музиканти, които желаят да се научат да свирят добре, както и за забавление на онези, които вече са се сдобили с умения в това изкуство“.

Тази епохална за историята на музиката творба е публикувана през 1722 г. Но вероятно малцина от слушателите или изпълнителите на тези пиеси са се досетили за истинските намерения на немския композитор.

„Добре темперирано пиано“ е преди всичко пропагандна творба. Бах възприема равното темпериране с жар и ентусиазъм, които могат да се сравнят с последвалата я люта опозиция на идеята, защитавана от композитора Джузепе Тартини.

Равното темпериране позволява безпрепятствено преминава от една октава в друга по време, както на композирането, така и на изпълнението на музиката.

Системата се възприема с огромен ентусиазъм от онези, които успяват да прозрат практическите ѝ предимства. Тя е подложена на критики от други, които смятат, че чистотата на тона не може да се пожертва заради опорочаване с цел лесно използване. Тези жестоки дебати постепенно отмират.