Бедна вдовица, изтощена от болест, излязла през пролетта на двора, да прекопае градината си. Тя била останала без сили и лопатата падала от ръцете ѝ.
От там минал богат човек. Той видял вдовицата и съчувствено ѝ казал:
– Бог да ти помага!
И доволен от доброто, което казал, си отишъл.
След час по улицата минал друг човек с кльощав кон. Той спрял и видял вдовицата. Влязъл в двора ѝ и мълчаливо изорал градината ѝ.
Делян се загледа в небето. Завладяващата красота на звездите го очарова. Но той беше отчаян.
Призори бе решил да сложи край на живота си.
– С мен ли си, Господи? – извика с болка Делян. – Пука ли ти изобщо за мен?
Той се свлече на колене и заплака.
– Защо, Господи, не беше с мен? Как можа да ми причиниш това?
Тишината усилваше гнева му:
– Ти ме предаде и ме остави! – Делян крещеше в празнотата наоколо.
Безмълвие и пустота. Само звездите проблясваха в небето.
Делян се чувстваше дребен, като джудже спрямо вселената.
Милиони звезди и галактики говореха за необятността на Бога. Делян усещаше колко е нищожно разбирането му за нещата.
Далечен спомен го върна назад, когато повярва в Бога. Беше попаднал непредвидено на едно богослужение. Вън валеше и той се скри на сухо в близката църквата. Думите казани от амвона привлякоха вниманието му. Тогава Божията любов се изля върху него и той я почувства съвсем осезаемо.
По- късно му предложиха доста по-платена работа. От там всичко тръгна надолу.
Бог не искаше Делян да приеме тази работа, но той не Го послуша. Започна да работи и през почивните дни, отменяше отпуските си, пренебрегна жена си и децата си.
Бе станал жалък и окаян, за това бе решил да сложи и край на живота си….
Внезапно осъзна, че Бог не бе го е изоставил, но той беше отхвърлил Бога и се разплака. Гневът му се усмири.
– Отдавам ти всичко, Господи, – каза накрая Делян.
Той усети Божието присъствие, потопи се в мира, подарен му от Бога и намери утеха.
В крайбрежният хърватски град Задар може да се слуша морски орган.
Съоръжението е изградено от 35 тръби. Всяка от тръбите е настроена на определен тон.
Въздухът навлиза в тръбите през отворите на мраморни стъпала, спускащи се към морето.
В резултат от хаотичното действие на вятъра и вълните се получават различни звуци.
Получената мелодия, макар и лишена от структура и повтаряемост не е какофония. Тя е напълно приятна за слушане.
Калина усещаше люшкането на кола. Нещо мокро и лепкаво се стичаше по ръцете и краката ѝ. Главата я болеше.
Изведнъж си спомни какво точно се беше случило. Лентата я отнасяше към резеца на машината. Тя успя само да извика и след това всичко потъна в тъмнина …..
„Навярно са ме изтеглили преди машината да ме нареже на парчета, – помисли си Калина. – Дали са отрязани някои от крайниците ми? Ще умра ли? … Имам толкова недовършени неща“
Спомни си как бе казала на приятелката си преди няколко дни:
– Не смятам, че животът ми има кой знае какво значение. Християнка съм от 15 години, но не съм постигнала много. Не мога да посоча човек, на когото да съм повлияла.
– Говориш глупости, – беше реагирала веднага приятелката ѝ. – Кой носи храна на нуждаещите се всяка седмица? Ами брошурите, които раздаваш на различни хора?
– Но това не са толкова важни неща, – бе отвърнала Калина. – Това е съвсем малко и нищожно ….
Болеше я за дъщеря ѝ, която се бе отклонила от вярата. Когато беше малка я водеше на църква, но после се събра с лоши приятели и отхвърли Бога. Съпругът ѝ отдаден на бизнеса, също се бе отклонил от Бога.
Тя не можеше да им въздейства, а сега навярно умираше.
„Господи, не искам дъщеря ми и съпругът ми да погинат, – зашепна тихо Калина.- Ако се решил да ме прибереш, помогни им да се върнат отново при теб …“
Тя отново загуби съзнание. Край нея тичаха хора в бели престилки и се опитваха да я върнат към живота ……
Защо един от островите близо до Магадан е наречен Недоразумение?
Хидрографска експедиция, работеща в края на 1910 г. в Охотско море близо до Магадан, не забелязала и не нанесла на картата малък остров, който се намирал на три километра от брега.
Грешката скоро била поправена.
А острова нарекли Недоразумение.