Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.

Учените отдавна са се интересували, как термите обновяват въздуха във вътрешните галерии на домовете си и накрая това им се отдало.

Те използвали топловизори и миниатюрни датчици отчитащи въздушните потоци, които били поставени в повече от десетки термитника.

Оказало се, че вентилацията в термитниците работи благодарение на разликата между дневната и нощната температура.

През деня въздухът в контрафорсите се загрява по-бързо, отколкото в центъра. Топлият въздух от контафорсите се издига нагоре, а по-студеният от централните проходи пада и по този начин се обезпечава вентилацията на термитника.

През нощта, въздухът вътре в контрафорсите бързо се охлажда, а в центъра се запазва топлина и въздушния поток се движи в обратна посока.

Обръщането на въздушния поток освобождава от вътрешните помещения въглеродния диоксид в рамките на един ден.

Въпреки, че учените са изследвали само един вид на термити, те вярват, че такава вентилация, която работи поради архитектурните особености на жилището им, я има и при другите видове.

Смятало се, че маската с клюн, придава на лекаря вид на египетски бог и прогонва болестта.

Но клюна е бил функционален с това, че защитавал лекарят от „мирис причиняващ заболяването“.

Човката била запълнена със силно ухаещи билки, което улеснявало дишането при чума.

А за профилактика докторът постоянно дъвчел чесън. Клюнът защитавал околните от миризмата на чесъна.

Гъби, които са известни със своите ценни свойства, могат да предизвикат сериозно възпаление на кожата. Става дума за ядливите японски гъби шийтаке.

Тежък възпалителен процес е забелязан у един от пациентите на Медицинската клиника в Оберхаузен в Германия. След ядене на пържени гъби шийтаке на кожата на ръката и тялото му се появили специфични червени обриви и други симптоми, които преминали след седмица интензивно лечение.

Експертите все още не могат да кажат как този вид гъба, която има отлична репутация за храна и е природно лекарство, може да доведе до сериозно възпаление на кожата. За това е необходимо да се проведат редица тестове.

Немските лекари смятат, че основният виновник за възпалението на кожата може да се окаже веществото лентинан, което се съдържа в шийтаке.

Дървесната гъба шийтаке се цени, както за приятния вкус и аромат, така и за лечебните си свойства, включително и антиракови.

Шийтаке се използва в кулинарията, медицината, и козметиката. Но изглежда тези гъби съдържат силни биокомпоненти. Как влияят на човешкото тяло този вид гъби ще се разбере след по-нататъшни изследвания.

Литургията беше започнала. Петър прочете откъс от Посланието на апостол Павел към галатяните, където се казва „Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон“. Гласът му звучеше силно и отчетливо.

Когато го слушаше една възрастна жена се разплака. Това се хареса много на Петър.

След това имаше благодарствен молебен, а по-късно и панахида.

Едва тогава Петър напусна храма. Напрегнатият неделен ден приключи за него.

Дойде автобусът. Петър попритисна хората, разбута ги и успя да се качи първи. Огледа се за място и си избра едно до прозореца. Щеше да пътува около половин час. Петър се бе облегнал и притвори очи. Той бе доволен, че е изпълнил дълга си за този деня.

Петър не забеляза, че една стара жена едва крепяща се на бастуна си, стоеше на едно от стъпалата до вратата, притисната от хората.

Когато автобусът пристигна до спирката му, Петър леко се протегна и бързо слезе.

Старицата едва се държеше на краката си и не можа да слезе, но той мина край нея, без да ѝ обърне внимание. Добре, че други хора се намесиха и ѝ помогнаха.

Петър се прибра в къщи и се зае със своите си работи. Включи компютъра си и започна да общува с много приятели по Интернет. Хората споделяха проблемите си, грижите,  … а Петър се стараеше духовно да ги напътства и поучава.

Баща му дойде при него и го помоли:

– Синко, намажи ми ръката с йод, порязах се като помагах на майка ти да чисти рибата.

– Помоли нея, – каза Петър, – тя по-добре от мен ще се справи с това.

Притича и малката му сестра:

– Помогни ми да реша тази задачата.

Петър смръщи вежди:

– Не виждаш ли, че съм зает със сериозни дела? Учи се още от сега, да мислиш със собствената си глава.

Приятел позвъни на Петър:

– В болницата съм, лежа и няма какво да правя по цял ден ….

– Добре, добре, – недоволно измърмори Петър. – Моли се! Оздравявай бързо!

Майка му дойде за нещо, но Петър махна с ръка:

– После, сега ме остави намира.

Но това „после“ се проточваше по цяла седмица, защото той беше вечно заангажиран с нещо „важно“.

Дойде време за новата неделна служба.

Петър покани близките си:

– Елате с мен днес на богослужението в храма.

Те му отговориха:

– Не днес, някой друг път може….

А сестра му направо заяви:

– Не ме занимавай с това, искам да си почина, главата ми цяла седмица е била натоварена със задачи и какви ли не уроци.

Петър вдигна рамене и тръгна сам за храма.

Там той прочете друг откъс, в който се говореше каква трябва да бъде евангелската любов.

Красиво и силно чете. Съжаляваше, че близките му останаха у дома и сега не бяха на литургията за да чуят това послание.

Старата жена, която миналия път се разплака, сега не реагира на прочетеното.

Тогава Петър я изгледа, подозрително огледа и празните места в храма и си помисли:

„Днес четох много по-хубаво от миналия път. Толкова много се старах. Защо хората не приемат Словото?“