Тази торта е като приказка. В нея живеят нейни собствени герои, крал и кралица.

Този замък ми напомня приказката за снежната кралица. Там също имаше такъв огромен замък, целия направен от лед.

Навярно вие виждате нещата по друг начин, всеки има право да си представя и мечтае по своему.

Тортата има прекрасен златист цвят, който е характерен за дворците и палатите. В подножието му пътеките са обсипани с рози.

При алчните хора няма живите и ярки растения, техните пътечки са сиви и твърди.

Но там, където живеят добри и отзивчиви хора, розите растат с невероятна сила.

Всяко творение може да се разтълкува по много различни начини.

По-важно е да се види истинския замисъл, дори да е под форма и на храна.

Не преминавайте просто така пред такова ярко „представление“.

От НАСА искат да отглеждат картофи на Марс. За сега експертите правят експерименти върху почвата на перуанската пустиня. Учените са възпроизвели условията на Марс и са насадили 65 сорта картофи в Перу.

Знае се, че от НАСА планират да изпратят хора на Марс в близкото бъдеще. Много препятствия, стоят на пътя на мисията.

Един от най-големите проблеми, вероятно ще бъде достатъчното количество хранителни запаси.

НАСА работи с Международния център по картофите в Перу, за да възпроизведе условията на Червената планета. Учените смятат, че почвата на Марс наистина има хранителни вещества, които са необходими за оцеляването на растенията.

При експериментите изследователите се опитват да намерят онзи тип картофи, които са подходящи за отглеждане в извънземна среда. И ако всичко върви както трябва, хората на Марс наистина ще ядат картофи.

„Циментно затъмнение“ е най- известният уличен арт проект на испанския скулптор Исак Кордал.

Неговите циментни фигурки символизират различни социални стереотипи.

Идеята за прогреса, човешкото страдание, изменение на климата и многообразието на света – това са проблемите, върху които размишлява скулпторът.

Предлагам сами да оцените този критичен, ироничен и едновременно абсурден проект.

В миналото уличните актьори са ги наричали клоуни. Те често използвали специални музикални инструменти, в това число и дрънкалки.

Последните са били правени от пикочния мехур на едър рогат добитък и плодовете на растение, които се поставяли вътре в него.

Какви са тези плодове?

Ваш ред е да мислите или да потърсите да прочетете от някъде нещо по въпроса.

Само мога да ви кажа, че в случая под плодове не трябва да си представяте нещо обемисто и голямо. Това са семена. Въпроса е: От какво растение са?

За по нетърпеливите оставям….

Отговор: анръз ивохарг инешусзи иневонкибо ас авот.

В този ден Ради и Жоро изобщо не очакваха да им се случи беда. Те извършваха планирана профилактика по електрическите стълбове.

Неочаквано Ради докосна един от проводниците с високо напрежение. Повече от 4 хиляди волта преминаха през тялото му.

Забележете, при изпълнение на присъда върху електрическия стол използват само 2 хиляди волта.

Ради висеше на предпазния колан.

Жоро се притесни:

– Помощ! Викайте бърза помощ! – извика към група мъже, които бяха доста далече от тях.

„Няма време. – каза си Жоро. – Трябва да му направя изкуствено дишане. В това положение, може ли да се извърши нормална реанимация? ….. Няма как трябва да опитам“.

Жоро оглеждаше нещата и преценяваше обстоятелствата. Той не можеше да сложи приятеля си да легне, за да направи каквото и да е, но реши да действа.

Ако почакаше още малко, докато дойдат и ги свалят, … приятелят му можеше да умре.

Жоро се надвеси над Ради. Повдигна брадичката му нагоре, доколкото това бе възможно, а челото отведе назад. Редуваше няколко вдишвания в устата на Ради и тридесетина притискания на сърцето му. Повтаряше това, докато у приятелят му се появи пулс.

– Оживя, слава Богу, – въздъхна с облекчение Жоро.

След това откачи предпазния колан от Ради, метна приятеля си на рамо и с него се спусна на земята.

Някой бе чул викът на Жоро за помощ и се бе обадил по телефона.

Когато линейката пристигна Ради бе вече дошъл в съзнание. Скоро след това той напълно се възстанови.

– Жоре, ти ми спаси живота, – каза Ради, когато двамата приятели се събраха отново заедно. – Благодаря ти.

– Знаеш ли, – засмя се Жоро, – някои от тези, които са ни гледали отдолу, казват, че сме направили страхотна „целувка“.

– Нека да си приказват каквото искат, – Ради потупа приятеля си по рамото. – Ако не беше тази „целувка“ сега щях да гния в земята.