Алигаторът се промъкнал в една бахчите в окръг Хендри, откъснал си диня и скочил с нея във водата.

Фермери видели как плъзгащото се по брега влечуго стиска в челюстите си диня.

Инцидентът шокирал биолог Стив Стиглър, който се специализира в изследване на дивата природа. Той намерил, че поведението на алигатора е изключително необичайно, тъй като тези влечуги обикновено не ядат дини.

Ученият предполага, че алигатора крадец е искал нещо сладко.
Причината за това е, че хората, които живеят в реките, хранят хищниците с сладки неща.
Храненето на крокодили във Флорида със закон е забранено.

Веднъж, по време на Първата световна война, известният хуморист Аркадий Тимофеевич Аверченко занесъл в цензурата разказ на военна тема.

Цензорът пуснал разказа, но задраскал само една фраза: „Небето беше синьо“.

– Какво не е наред с тази фраза, – изненадано попитал писателят.

Цензорът невъзмутимо отговорил:

– Тази фраза може да предизвика мисъл у врага, че действието става на юг, а това означава да се разкрие местоположението на руските войски.

Това откритие може да сложи край на драскотините и малките дефекти.

Учени от Великобритания са разработили нов полиуретан, който се поправя сам. Той може да се втечни, ако връзките между клетките му се нарушени.

Сместа не е токсична за хората.  Тя може да бъде използвана в автомобилостроенето и в медицината.

Изобретението може да удължи живота на бинтовете, предпазвайки заздравяващата кожа от увреждания, които се появяват от честата смяна на превръзките.

Екипът от учени продължава да изследва свойствата на полиуретановия материал, за да проучи дали може да се използва за биоразградими шевове след операция.

В автомобилната индустрия материалът би покривал външната и вътрешната част на автомобилите, намалявайки драскотините.

Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.

Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.

Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:

– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.

– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.

Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.

Тя хвана ръката му и хлипайки започна:

– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.

Тя плачеше и тъжно го гледаше.

Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.

– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?

Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:

– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.

Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.

– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.

После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.

Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.