Влади беше малко палаво момче. Той беше осем годишен. Тогава заедно с родителите си Влади живееше в една къща.

Пред тях имаше детска площадка, на която идваха много деца, с които Влади се сприятели. Понякога те дълго оставаха, за да си поиграя.

Родителите на Влади му казаха:

– Кажи им да се прибират по домовете си, късно стана вече.

Влади дълго мисли как да подходи към децата. Накрая ги попита:

– Искате ли да ядете?

Децата радостно отговориха:

– Да, гладни сме.

– Тогава се прибирайте по къщите си, – каза им Влади.

Родителите на Влади и до сега помнят находчивостта, проявена от сина им.

По време на Великата отечествена война, както съветските, така и германските танкове се замаскирвали в купи със сено.

Един от известните случаи на маскировка на танк под купа сено е станал по време на първия бой против танковете от типа Tiger II през август 1944 в близост до полското село Оглундув.

Тогава екипажа на съветския танк  Т-34-85 под командването на младши лейтенант А. П. Оськин, защитаващ пътя от Оглундув към Сташув, замаскирал машината под купа сено.

Когато три немски танка дошли на разстояние 200-400 метра, екипажът на Оськин открил огън и така могли да победят и трите вражески танка.

Купа сено се е използвала и за парашутисти за да се смекчи удара им в земята.

Баба Поля разхождаше своето куче, дребен пудел. Кучето беше не по-голямо от котка. То бе рошаво и доста пъргаво.

В един момент баба Поля се спря да поговори със съседката, а пуделът се понесе из двора, за да си избере място, където да се изходи.

Пуделът замря, тялото му зае напрегната поза. То бе цялото съсредоточено в това, което вършеше. Чакаше напрегнато, докато не свърши исканото от природата му.

На самия край на късата опашка на пудела се клатеше нещо топчесто, доста тъмно на цвят.

Наблизо летеше врана. Дали пуделът се намираше на територия, която тя смяташе за своя или това, което се бе захванало за опашката на кучето ѝ трябваше за отопление на гнездото ….. не знам.

Така или иначе враната косо, но в същото време уверено започна да  приближава кучето, прицелвайки се с клюна си върху висящото нещо от опашката му.

Но май нещо не вървеше, както трябва. С какво ли е нахранила старицата кучето си?

Пуделът започна нервно да пристъпва напред назад. Враната отскачаше, но решимостта ѝ не я напусна. Накрая птицата избра подходящият момент, хвана здраво нещото клатещо се на опашката на кучето и със всичката си сила го дръпна.

Пуделът започна да джавка пронизително, а враната без да остава започнатото, бързо и успешно го приключи.

Баба Поля не можа веднага да разбере какво става.

– Защо тази врана кълве кучето ми? – не можеше да се начуди старата жена.

От къде можеше да знае тя, че враната е помогнала на нейния любимец, да се отърве от нещо, което неприятно се бе залепило за опашката му?

Ако искате да изградите една дълбока връзка с Бога, трябва да направите път за нея. За да бъде Бог най-добрият ви приятел, ще трябва да даде най-доброто си време за Него.

Необходимо е да имате ежедневно тихо време с Бога. Така ще можете да опознаете Бога по-добре.

В Псалм 25:14 се казва: „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят и ще им покаже завета Си“.

Много хора не познават Бога. Те не са опитали Божията любов. Не разбират, защо Той прави това или нещо друго. И все пак, Библията казва, че приятелството с Бог е запазено за тези, които го почитат, с други думи, тези, които прекарват времето си с Него.

Какво би било едно приятелство, ако никога не сте инвестирали време в него? Приятелят се нуждаят от внимание.

Вие никога няма да познавате Бог интимно, ако всичко, което правите е просто да ходите на църковните служби.

Трябва да се четете Божието Слово и да Го питате: „Боже, има ли нещо, което искаш да ми кажеш?“ Не използвате модерни фрази или възвишени думи. Говорете с Него истински, простичко и обикновено. А след това слушате!

В Библията се казва: „И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“.

Фокусирайте се върху Бога, и слушайте, какво Той ви говори.

Лауреатът на Нобелова награда по физика Лев Ландау много си патил поради собствената си срамежливост.

Струвало му се, че хората край него виждат само неговите нелепости и тайно се смеят зад гърба му.
Тогава той решил с клин клин да избие, т.е. да отиде срещу страховете си.

Ето веднъж какво се случило с него.

– Мога ли да ви задам един въпрос? – обърнал се Ландау към един самоуверен брадат човек, приличащ на предприемач или търговец от времето на новата икономическа политика.

Човекът спрял.

– Защо носите брада? – със любезен тон продължил Ландау, въпреки явната опасност, идваща от събеседника му.

А за да се отучи да преживява и да се тревожи от чуждото мнение Лев Ландау се разхождал по Невския проспект с шапка, към която бил прикрепен балон.