Оказва се, че енотите са далечни роднини на мечките.

Задната лапа на това животно може да се огъне почти на 180 градуса.

Ако енотът не може да се скрие от опасен хищник, той се преструва на мъртъв. Често хищникът не яде „мърша“, затова оставя хитрото животно.

В Гваделупа енотът няма естествени врагове, но този вид е на ръба на изчезване. Главната причина за това е намаляване на ареала на обитаване е обезлесяване на влажните гори на Гваделупа.

Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.

Внук обяснява на дядо си същността на играта  с покемони.

Дядото слуша с половин ухо,  как се търсят и улавят тези забавни същества и изведнъж казва:

– Разбрах! На тази игра на работата играехме.

– Наистина ли?!

– Разбира се. Тези покемони и до сега ги сънувам.

– Уау! Дядо  ти какво си работил?

– Началник на отрезвителното …..

В залата се усещаше напрежение. Някои стояха със зяпнали уста, а други си шушукаха.

Мери бе успяла до сега да отговори на всичките въпросите в играта и бе спечелила 500 хиляди евро.

– Вие играхте страхотно, – каза водещият на играта, – а сега ще се изложите ли на риск да загубите досегашната спечелена сума, която никак не е малко или …. сте решили да си тръгнете от тук с един милион?

Мери дъвчеше устните си от напрежение. Ръцете ѝ бяха свити в юмрук.

Тя поглеждаше водещия, после забиваше поглед в пода и леко потрепваше.

– Ще вземете ли досега спечелените пари или ще играете по-нататък, където ви очаква голямата награда?

Предизвикателството бе голямо.

– Разбира се, – набра смелост Мери, в гласа ѝ се усещаха нотки на тържество. – Ще играя по-нататък.

– Внимание, въпрос за 1 милион евро, започна бавни и тържествено водещият. – Коя от тези птици не прави гнездо: а) врабче, б) дрозд, с) сврака, d) кукувица.

– Бих искала да използвам и последната подсказка, нека да позвъним на Павел Иванов.

На Мери ѝ връчиха слушалката и тя повтори въпроса на Павел.

– По дяволите, Мери! Това е много просто! Кукувица!

– Сигурен ли си?

– Разбира се.

Мери се обърна към водещия и смело каза:

– Моят отговор е кукувица.

– Това окончателният ви отговор ли е? – попита водещият.

– Да!

Настъпи дълга продължителна пауза. Изведнъж водещият извика:

– Кукувица, това е правилният отговор! Мери поздравявам ви, вие спечелихте един милион.

На следващия ден Мери покани Павел, за да отпразнува с него победата.

– Интересно, Павле, от къде бе сигурен, че точно кукувицата не си прави гнездо?

– Защото тя живее в кутията на часовника, глупачето ми ….

Вие не можете да имате победа, докато вашия проблем се явява най-важното нещо в живота ви.

Срещала съм се със много проблеми в живота си. Някои от тях са се оказвали толкова големи за мен, че съм мислила за тях ден и нощ. Въпреки че им се противопоставях, все пак мислех за тези проблеми много повече, отколкото за Божиите обещания, на които се опирах.

„Не можете да служите на двама господари. Затова ви казвам, не се тревожете …“ Това място съм чела стотици пъти, но вчера видях в него нещо ново. Забелязах, че веднага след като Исус каза: „Никой не може да слугува на двама господари“ Той казва: „Не се тревожи.“ И изведнъж разбрах, че ние служим на нашите мисли!

Трябва да оставим нашите мисли и с помощта на Божието Слово, да приемем Божиите мисли. Нужно е, да разрушаваме всяка мисъл, която противоречи на Божието Слово и да пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

Искате ли още днес да се отърве от проблемите си?

Тогава спрете да ги обслужвате! Спрете да им позволява да заемат всичките ви мисли. И не чакайте, докато обстоятелствата се променят. Направете го сега. Разберете, обстоятелствата няма да се променят, докато не промените грешното си мислене.

Знам, че това не е лесно, особено в разгара на непроницаемата тъмнина и изпитанията. Но можете да го направите.
Не забравяйте, че вие ​​не сте сами. Имате Божието Слово, това са Божиите мисли. Светия Дух ви укрепява и накрая имате ум Христов.

Постарайте се да бъдете близо до хора, които са изпълнени с вяра. Слушайте ги. Съединете своята вяра с тяхната и се противопоставете на тъмнината.

Каквото и да става с вас, прославяйте Бога. Когато започнете да Го прославяте, Божието присъствие ще ви помогне да се избавите от тревожните мисли.

Вашите проблеми не са най-важното нещо в живота ви. Най-важен за вас е Исус. Служете Му със мислите си и Той ще ви освободи.